В къщата имаше и малка кухня. Навън Джерико сечеше дърва. Бяха съвсем сухи и не даваха никакъв пушек. Пат носеше със себе си достатъчно ядене. За вечеря имаше говеждо с боб. Пиха червено вино. Джери Грей също получи своята порция. След втората чаша вино той поиска да се съюзи с Ласитър и Джерико и да се побратими с тях. Те го оставиха да си приказва и после отново го затвориха в килера. Джерико се оплака, че е уморен, и също си легна в една от стаите.
Нито Ласитър, нито Пат съжаляваха за това. Даже напротив!
Двамата изпиха още по чаша вино. След това Ласитър духна свещта в кухнята и отведе Пат в спалнята. Беше тъмно като в рог.
Още на прага двамата се спряха, прегърнаха се и започнаха страстно да се целуват и да се събличат бързо. Белите им тела блестяха в тъмнината. Ласитър целуваше шията и гърдите й и бавно се смъкна на колене пред нея. Тя жадно разтвори бедра и той обхвана с две ръце стегнатото й дупе. Пат се наслаждаваше на играта с език, впила ръце в косите му. Тялото й все повече се напрягаше. Когато Ласитър опря в корема й горещото си чело, той му се стори твърд като дъска. След секунди усети вълните на насладата, които пулсираха през тялото й. Затова я грабна на ръце, изправи се и се огледа за легло. Те се отпуснаха на едно от леглата и продължиха възбуждащата игра. Пат стенеше и викаше, докато големият мъж я доведе до най-сладострастното удоволствие и двамата заедно достигнаха с вик неговия връх…
Най-после заспаха нежно прегърнати. Дневната светлина вече проникваше в спалнята, където някога са спали дузини каубои. Над сто червенокожи бяха нападнали тогава ранчото на Лоланд.
Ласитър сънуваше големите стегнати гърди на Пат и се стремеше към нея. Той беше скрил лице в гърдите й и държеше здраво гъвкавото й тяло.
Когато се събуди, той стреснато скочи и потърси часовника си. Не биваше да закъснява за уговорената среща край старата къща. Беше крайно време да тръгва. Някакъв шум го беше събудил. Джерико тропаше под прозореца. Ласитър се усмихна, стана и провря глава навън.
— О’кей! След десет минути тръгваме! — извика той.
Джерико измърмори нещо на себе си и влезе вътре. До вратата имаше няколко стари дъски — колко ли пъти ги беше прехвърлил, за да го събуди.
Пат го прегърна отзад и притисна мекото си и топло тяло в гърба му. Но времето бързо напредваше. Той се обърна и я притисна до себе си.
— Джерико е нетърпелив!
— О, небеса! Колко е часът?
Джерико продължаваше да трополи из къщата. Пат се стресна и започна да се облича.
— С файтона ли ще тръгнем? — попита тя, навличайки презглава дрехите си.
Ласитър взе останалите си дрехи и отиде на коритото за поене на конете. Там го чакаше Джерико.
— Кануто е готово — заяви старецът. — Прегледах го основно. Но някъде на север е валяло. По обратния път сам човек няма да може да се справи с течението.
— После ще продължа на юг по течението и ще сляза на сушата след големия завой на реката. В някое ранчо ще ми дадат кон и с него ще се върна при вас.
Старецът го погледа известно време как се мие.
— На Пат това няма да й хареса — отговори най-после той.
— Запътил съм се право в устата на лъва — напомни му Ласитър. — Ти ще се грижиш добре за нея тук.
— Можете да ми имате доверие, Ласитър!
— Вярвам ти като на самия себе си!
Старецът се ухили и се запъти към къщата.
Откакто Ласитър го познаваше, това беше вторият или най-много третият път, когато го виждаше да проявява някакво чувство.
Когато Ласитър облече ризата си, до него застана Пат.
— Какво толкова си приказвахте? — попита засмяно тя. — Никога не съм го виждала такъв…
Ласитър поклати глава.
— Не разбирам за какво говориш.
Тя стана сериозна.
— Одеве те питах с файтона ли ще идем.
— Аз ще замина с кануто.
Тя изненадано се взря в него.
— Ти ще останеш с Джерико тук! Не е детска игра да измъкнеш от копеле като Джери Грей сто хиляди долара.
— Надявам се утре да бъда отново тук.
— Но, Ласитър! Нали нямаше да се разделяме повече!
— Два дни! Това изобщо не е раздяла.
— Ще те придружа.
— Твърде опасно е. А и всичко може да пропадне, ако ония забележат, че водя жена със себе си. Сигурно ще видят в това предимство. Но за тях самите! Цял живот няма да мога да си простя, ако ти се случи нещо лошо.
— Не се страхувам, щом си при мен.
Джерико се притече на помощ на Ласитър, така че най-после Пат се отказа от намерението си да тръгне с него. Тя и слугата слязоха на пристана и когато Ласитър отплува с Джери Грей по течението, Пат избухна в плач. Старецът сложи ръка на рамото й. Това беше последното, което видя Ласитър. Върбите по брега скоро ги скриха от очите му.