— Мога ли да си вървя?
— Да!
Джери Грей се изправи, скочи от кануто и след секунди изчезна в тъмнината. Ласитър натисна веслото, загреба към средата на реката и продължи на юг. Над водата нощта беше катраненочерна, цареше пълна тишина. Реката беше широка и гладка като огледало. Тя тихо и лениво влачеше водите си на юг.
11.
След няколко крачки Джери Грей се спря и се загледа след кануто, докато тъмнината го погълна. Знаеше, че е безмислено да тръгне без посока и да се надява, че ще срещне хората си. Затова седна на тревата и зачака. Стана полунощ, когато най-после чу конски тропот. Скоро различи и сенките на ездачите и скочи като ужилен.
— Фентън! Ето ме, тук съм! — извика гръмко той.
Конете ускориха ход.
Знаеше си той! Можеше да се довери на хората си. Изцяло! Сега ще види този Ласитър! Веднага ще се втурне след този кучи син и ще го преследва, докато го залови. Не парите бяха главното! На всяка цена трябваше да отстрани Ласитър от пътя си. Откакто беше слязъл от лодката, не мислеше за нищо друго.
С дълги крачки той се затича към хората си, като викаше непрекъснато:
— Тук съм! Ето ме!
Докато се сблъска с коня на Труман. Русият великан скочи от седлото и го хвана здраво за раменете. Едва не се прегърнаха. Другите мъже също слязоха от конете и ги наобиколиха.
— Този мръсник — каза с яд в гласа Джери Грей — продължи надолу с парите! Не мога да си обясня накъде е тръгнал. Но няма значение! Ще го хванем! Непременно ще го хванем и тогава собственоръчно ще му извия врата.
Той пъхтеше и едва си поемаше въздух. Не само беше тичал твърде бързо — беше толкова разярен, че не можеше да диша.
— Не си и помислихме, че ще дойдете по реката — призна си Труман. — По пътя бяхме поставили две засади. В старата къща — също. Непременно щеше да се хване в капана. Откъде идвате?
— Бяхме в ранчото на Лоланд! Оная Хърст и слугата й ни чакаха с файтон зад дъскорезницата. Отведоха ме в ранчото. Оттам дойдохме с кануто по реката.
— Тази Хърст! — озъби се гневно Труман. — Предполагах, че тази уличница работи за него. Но и тя ще си получи заслуженото. Дали все още не е в ранчото?
— Не мога да си представя подобно нещо — отговори Джери Грей.
— Да не мислите, че тази мръсница ще се осмели да се върне в Грийн Ривър?
— И в това не вярвам. Сигурно ще се срещне с Ласитър някъде на юг. Вероятно е напуснала ранчото веднага, след като ние с Ласитър отплувахме с кануто.
— На юг! Но къде, по дяволите? — зачуди се Труман.
— Ако продължи с лодката, ще се срути в някой водопад на големия каньон — обади се Лари Стентън — и ще отплува като труп надолу по река Колорадо.
— С файтона си оная Хърст трябва да се движи по шосето — каза Труман. — Значи се е насочила към Хенквил. Остава само въпросът как Ласитър ще се добере дотам с проклетото си кану!
— Няма да го метне на гърба си и да върви пеша, я! — обади се един от мъжете. — На десет мили оттук има ферми. Пасищата им стигат до Грийн Ривър. Там лесно може да си купи кон и да отиде при мадамата си в Хенквил.
Всички замълчаха. Това, което чуха, беше разумно. Но дали действително беше възможно? Само дявол знае какво ще измисли онзи тип и как се е уговорил с жената. Колкото и логични да бяха разсъжденията им, те все пак си оставаха само предположения. Всички бяха наясно с това.
— Ако жената е тръгнала веднага след вас, тя не е изминала повече от половината разстояние — каза след малко Труман.
— Да не искаш да отидеш в Хенквил и да чакаш там Ласитър и оная? — запита сърдито Джери Грей.
— Ще предложите ли нещо по-добро? — отзова се сухо Труман.
— Знам само, че искам да си върна обратно парите и да извия врата на оня кучи син! — избухна Грей. — И затова здравият ми човешки разум подсказва, че трябва да следваме Ласитър по петите. А петите му не са в Хенквил, а ето там! — той протегна ръка и посочи реката.
— Да тръгнем по брега, докато видим кануто — предложи някой.
Джери Грей изщрака с пръсти.
— Точно така, по дяволите! Първо трябва да открием тоя тип. А за жената има време.
— Да тръгнем по брега — рече Труман. — Джак, ти дай на шефа коня си и ела да се качиш при мен.
Мъжете препуснаха. В редица по двама и по трима, плътно един след друг, те тръгнаха ходом по брега на Грийн Ривър. Нарочно сдържаха конете, за да не ги преуморяват.
До края на нощта яздиха по продължение на брега и изминаха доста мили, докато откриха кануто. Празно и изоставено, то лежеше с кила нагоре край един храст.