Може да убие Джери Грей, но и това нямаше да помогне. Като знаеха, че носи толкова пари в себе си, другите щяха да го гонят до дупка. Слънцето вече слизаше от зенита си, но още доста дълго щеше да е светло. Какво да прави, докато падне мрак? Напрегнато се огледа наоколо. Още сто ярда, и първите щяха да го видят. Затова се наведе и затича навътре в лабиринта от карстови скали. Търсеше удобно място, където да не могат да го обкръжат. Ако трябваше да се защитава от всички страни срещу тия бандити, това щеше да бъде краят му.
Имаше късмет. Когато се промъкна покрай една скала, забеляза неголяма пещера в скалната стена. Бързо хвърли вътре манерката, седлото, торбата със стоте хиляди долара и уинчестъра си и се скри вътре. Не изпускаше от очи въоръжените мъже, които пристъпваха приведени по скалите, без да вдигат глави, тъй като го търсеха зад скалните блокове. Забелязаха го едва когато стигна пукнатината и се скри вътре.
Чуха се викове. Някой диво изкрещя. Всички изпразниха пушките си срещу него, въпреки че не го виждаха — може би се надяваха да го улучи някой рикошет от скалната стена.
Ласитър се хвърли на земята. Куршумите свиреха покрай него, профучаваха над главата му, удряха се в скалите и се разпръскваха на всички страни. Слава богу, че след десетина минути стрелбата спря! Ласитър не беше получил и драскотина.
Отново стана тихо. Барутен дим обгърна пещерата. Ласитър се промъкна предпазливо напред и вдигна глава. Видя, че бандитите са обградили целия скален масив. Явно се страхуваха, че някъде там горе може би има изход. Ласитър се почувствува по-добре. Залагаше на тъмнината. Нощем не можеше да се види много, но нали другите също не виждаха…
— Ласитър! — прозвуча гласът на Джери Грей. — Предай се! Нямаш никакъв шанс!
Той не смяташе така, но не му отговори.
— Ласитър, трима от моите хора потеглиха към ранчото на Лоланд. Те ще хванат Патриша Хърст. Ако не се предадеш доброволно, ще извием врата на твоята кукла!
Ласитър беше видял тримата ездачи и се беше сетил къде отиват. Но имаше доверие в стария слуга. Той щеше да бъде нащрек и да скрие Пат на сигурно място.
— След два дни мъжете ще я доведат тук — извика Джери Грей. — И ще видиш какво ще стане тогава! Всеки от хората ми ще я има. Тук, пред очите ти! Тогава ще молиш пощада, Ласитър! Виж какво! Хвърли ни парите и изчезваме! Няма да преследваме нито теб, нито жената!
— Дръж си устата или ще запаля парите тук, в пещерата! — извика в отговор Ласитър.
Настъпи тишина. За известно време го оставиха на мира.
— Ако направиш това, ще ти пратим Патриша за компания — извика след малко Джери Грей. — С въже около шията!
Ласитър се наведе навън с пушка в ръка. Но кучият син беше добре скрит.
— Предложението ми е все още в сила, Ласитър! — извика след известно време той. — Хвърли парите и си отиваме. Ще повикам и тримата, които отидоха да доведат жената.
— Нужно ми е време да помисля — отговори Ласитър.
— Не, по дяволите! Искаш да печелиш време. Помисли си в какво положение си! Ще умреш от глад там горе, а когато дойдат хората ми с оная, Хърст, ще има истински празник. После ще й прережем гърлото, ако не внимаваш. Изборът ти е само един — парите! Хвърли ни ги! Давам ти точно една минута. После предложението вече не важи. Тежко ти тогава, Ласитър! Краят ти ще бъде ужасен!
Ласитър видя един от хората на Грей. Беше клекнал зад една висока скала и се беше обърнал така, че се виждаха лявото му рамо и кракът му. Ласитър се прицели в ботуша и натисна спусъка. Мъжът изпищя от болка и бързо се скри.
Отново избухна безредна стрелба. Ласитър бързо се просна на земята. Но също така внезапно изстрелите секнаха. Профучаха още няколко куршума, после отново настъпи тишина.
Малко преди да залезе слънцето, бандитите решиха да доведат конете си. Трима мъже тръгнаха нагоре по стръмния склон. Ласитър коленичи и стреля по тях. Първият беше улучен в коляното и се затъркаля надолу по склона. Вторият също беше тежко ранен. Третият с голям скок се скри зад една скала. Ласитър обаче трябваше отново да легне на земята. Другите го засипаха с револверни и пушечни изстрели. Рикошетите плющяха около него.
В началото мъжете бяха точно една дузина. Трима бяха тръгнали към ранчото на Лоланд. Един беше улучен в крака, други двама бяха тежко ранени. Шестима извън строя! Шансовете му се увеличаваха.
— Ласитър, ти, адско изчадие! — извика отново Джери Грей. — Знаем, че разчиташ на нощта. Ние също! Да знаеш, че ще те намерим и ще получиш толкова олово в тялото си, че и четирима мъже да не могат да те вдигнат.
Ласитър го остави да си приказва, без да отговаря.
Мъжете изчакаха да се стъмни и едва тогава отведоха конете си долу. Ласитър успя да се ориентира по тропота на копита. Можеше да изстреля няколко куршума по тия негодници, но не го направи, тъй като не искаше по случайност да улучи някой от конете.