Ласитър им помаха с уинчестъра, прибра револвера в кобура и тръгна да ги посрещне. След две крачки се затича.
Старецът спря конете точно пред него. Пат отвори вратичката и се хвърли на шията му, като се смееше и плачеше от радост.
13.
Старият мърморко Джерико беше видял бандитите на Джери Грей, бързо беше впрегнал конете и беше откарал Пат край реката, за да се укрият в крайбрежните храсти. Рано сутринта бяха тръгнали към планината, за да намерят добро местенце, от което биха могли да наблюдават ранчото на Джери Грей.
После бяха чули изстрелите. Нямаше съмнение — Ласитър се беше върнал! И двамата бяха сигурни в това.
Ласитър им разказа за пътуването с лодката и за обратния път. Патриша не откъсваше очи от него. Разказът му беше толкова кратък, като че ставаше дума за нещо най-обикновено. Но Пат знаеше от собствен опит колко трудно му е било. Сега тя не просто обичаше Ласитър. Тя го боготвореше!
С това мисията на Ласитър в общи линии беше приключена. Залови Фикс Касиди и прибра стоте хиляди долара от обраната банка. Оставаше само ранчото в Блек Бът. И още — Рой Джордж, заради когото Пат беше дошла в Грийн Ривър.
Поради тези две причини трябваше да продължи. Не можеше да остави Пат сама да изпълни ролята на отмъстителката Немезида спрямо Рой Джордж. Това беше първото. И второ — не му се вярваше, че Джери Грей ще се откаже от доходния бизнес с ранчото. Затова той трябваше да се намеси и да разруши всичко из основи. Най-добре да накара богатите гости на Джери Грей сами да разберат, че ранчото в Блек Бът вече не е сигурно убежище за хора като тях.
За тази цел трябваше още веднъж да се появи в ранчото като дяволът от ада. Този път ще отвлече Рой Джордж. Надяваше се, че това ще накара хора като Фицджералд или Джони Ринго да си стегнат багажа и да кажат сбогом на Джери Грей и неговото ранчо.
После щеше да отиде с Рой Джордж в Дрейгъртаун, да вземе Фикс Касиди, да качи двамата бандити и парите на пощенската кола, а после да ги отведе в Тенеси с влака.
Но дотогава имаше още доста време!
Сега беше важно да проникне в ранчото на Блек Бът. Трябваше да вземе със себе си Пат и верния й слуга. Не можеше да ги изостави, а камо ли пък да ги изпрати обратно в стария им хотел в Грийн Ривър.
Два часа след пристигането си в ранчото на Лоланд Ласитър го напусна отново. Остави всички коне в големия хамбар. Тримата се качиха на файтона, зад който беше завързан кафявият жребец, и потеглиха по шосето на север.
Бялата шапка на Блек Бът просветваше иззад облаците пара, които обвиваха хоризонта.
Още в Грийн Ривър Ласитър беше описал на Пат и Джерико ранчото в Блек Бът. Затова Пат му предложи отново да се скрие в сандъка на файтона, а Джерико да се качи на капрата. Самата тя щеше да се представи за роднина на Рой Джордж и така щяха да минат необезпокоявани през всички постове. Щом влязат в ранчото, Ласитър ще може внезапно да се появи и да осъществи замисленото.
Тесен коларски път водеше нагоре към платото.
Джерико подкара конете ходом и Ласитър се прехвърли от седалката в сандъка.
— Когато настъпи подходящият момент да излезеш, ще почукам три пъти — каза Пат. — Ако стане опасно — само веднъж!
Ласитър я целуна и се мушна в тесния и тъмен сандък. Пат затвори капака. Сега той не виждаше и не чуваше нищо и по този начин ставаше изцяло зависим от нея и от Джерико.
Пат носеше със себе си тежкия 45-милиметров револвер на съпруга си. Ето че и за нея настъпи часът на разплатата. При мисълта за това очите й се напълниха със сълзи. Толкова беше обичала мъжа си, а този мръсен бандит го беше убил, защото искаше да спечели няколкостотин долара. Най-хладнокръвно го беше застрелял. Още когато узна какво се е случило онази нощ в канцеларията на съпруга й, Пат се закле на гроба му, че собственоръчно ще убие Рой Джордж. Първо ще му каже в лицето коя е тя и после ще му тегли куршума.
Ласитър й беше обяснил, че тя не е съдия, нито палач, и че не бива сама да си отмъщава. Тя го разбра добре и се съгласи с това, че Рой Джордж трябва да бъде осъден. Но сега, когато файтонът наближаваше ранчото, вече не беше толкова сигурна дали Ласитър има право, или не. Не знаеше какво ще направи, когато застане лице в лице с убиеца на мъжа си.
Сградите на ранчото още не се виждаха, когато на пътя пред тях се появиха двама мъже с пушки в ръце, готови за стрелба. Пат почука един път по капака на сандъка, за да знае Ласитър какво да прави, ако капакът внезапно се отвори. Джерико дръпна юздите и спря конете пред двамата пазачи.
Единият мъж застана пред конете, другият отиде при Пат, метна пушката на рамото си и се усмихна предизвикателно: