— Ако наистина е нападнал лице в лице боксьора, този тип трябва да е опасен — съгласи се русокосият. — Но не ми се вярва много.
— Трябва да знам кой е той и кой го е изпратил в Грийн Ривър — повтори сериозно Джери Грей. — Това е най-важното в случая. Някой иска да ни отнеме паричките, Труман! Запишете си това на челата! И още нещо: всичко трябва да се уреди бързо! Трябва да премахнем тоя човек. Нашата изискана клиентела в Блек Бът отдалеч помирисва труповете. Тия типове усещат и най-лекия полъх на смъртта. Ако заподозрат нещо, сделката пропада и аз не мога дори да им се сърдя за това. Защото практически всички те са мъртви. Откупили са с много пари живота си при нас, за да ги браним и да ги предпазваме от всяка опасност. Ние всички живеем от тия пари, Фентън! Обясни това и на другите!
— Ще накарам всички да го търсят като овчарски кучета!
— Не забравяй — трябва ми жив! А щом научим всичко необходимо, можете да го направите и на кайма, ако искате, и да нахраните с нея рибите в Грийн Ривър.
— Значи тръгваме още сега!
— Имайте доверие в нас, мистър Грей!
Джери Грей кимна и високият рус мъж излезе с тежки стъпки от стаята. Джери Грей отпусна ръце, обърна се към прозореца и се загледа навън, без обаче да вижда какво ставаше по улицата.
Беше се появила клиентка! От Филаделфия. Убила мъжа си, притежател на корабостроителница, за да го наследи. Джери Грей дълго се колеба, преди да я приеме. Жена в ранчото! Щеше да му създаде много ненужни главоболия. Тайният й пратеник, който наричаше себе си частен детектив, подробно описа прелестите й. Джери Грей го изслуша учтиво, но беше впечатлен истински едва когато той му предложи 100 000 долара, за да я закриля по време на пребиваването й в ранчото. Щеше да мине доста време, докато се изясни правното й положение и тя безпрепятствено се върне във Филаделфия. Както каза детективът, касаеше се за срок от няколко месеца.
А как иначе би могъл да спечели толкова пари за такова кратко време? Можеше да ги открадне, но не и да ги спечели. Разходите по поддръжката на ранчото така и така бяха огромни. Един човек повече или по-малко не играеше никаква роля.
Може би клиентката беше привлекателна? В такъв случай можеше да я задържи дори в хотела, близо до себе си. Надали някой от Грийн Ривър имаше познати във Филаделфия или обратно…
Продължително изсвирване на локомотив се понесе над града. Железопътната линия също беше дело на Джери Грей. Беше вложил цялото си имущество в него и сега влаковете гърмяха ден и нощ през прерията и планините, натоварени със стоки и пътници, и му носеха баснословни печалби.
Нужни му бяха много пари. В брой! Затова щеше да приеме при себе си убийцата от Филаделфия и да я закриля. Разбира се, срещу строго определена сума.
Джери Грей не смяташе за престъпник и убиец човек, толкова богат, че без усилия да може да плати подобна сума. За него той беше просто обект, от който се печелят пари, и толкова.
Такъв беше занаятът му и никой не трябваше да му се бърка. Още по-малко пък някакъв новопристигнал скитник.
В този момент видя от прозореца Патриша Хърст, която минаваше с файтона си по улицата. Беше красива жена, а и фигурата й беше привлекателна. От време на време се питаше дали да не откупи хотела й и да го преустрои изцяло, тъй като собственият му хотел постепенно ставаше тесен. Но сградата беше в някогашния център на града и там всички къщи бяха западнали. Никой не искаше да живее вече там. Дори и една нощувка би била неприятна за по-изисканите клиенти. Може би ще е най-добре да откупи целия квартал и да разруши всички къщи. Някой ден и това ще стане… Но първо трябваше да преспи с тази красавица.
На вратата се почука.
— Влез! — извика Джери Грей, без да се обърне. В този момент дъщерята на пекаря пресичаше улицата. Беше съвсем млада, на шестнадесет или седемнадесет години, както му казаха. А Джери Грей вече беше преживял толкова много, че му беше писнало от зрели жени.
Вратата зад гърба му се отвори и отново се затвори. Хубави крачета имаше девойчето! А чертите на лицето й бяха като на ангелче.
— Какво има? — попита грубо Джери Грей и се обърна.
Никога не беше виждал Ласитър, но веднага разбра, че това е той. Скръсти ръце на гърба си и го огледа внимателно от горе до долу. Мъжът срещу него беше добре въоръжен. Носеше 45-милиметров револвер и двуцевка с отрязано дуло, а в десния ботуш стърчеше дръжката на нож.
— По-кротко, Ласитър! — каза Джери Грей и впи очи в него. — Е, добре, хората ми ги няма в града, но все пак внимавай!
Лицето на Ласитър остана безизразно.
Джери Грей пристъпи към бюрото си, седна и посочи единия от двата стола пред него.