В края на краищата, тя предлага компромис, одобрен впоследствие и от Ник, според които всички ще направят дву или триседмична почивка, през време на която тя ще прибере Ник у дома, ще го наблюдава, ще промени дозировката на лекарствата, ако това е необходимо и ще му даде възможност да възстанови силите и духа си. Момчетата обаче, не са ентусиазирани от предложението, а посредниците със сигурност няма да приемат триседмична пролука в програмата. Тя би била свързана с финансови загуби и сянка върху реномето на групата.
Докато Ник се събуди, тя успява да ги убеди да му кажат, колко високо ценят усилията и труда му, което те правят. Като чува това, Ник оповестява, че е променил мнението си и иска да продължат турнето. Джули храни известни резерви и му казва, че трябва да се довери на инстинкта си и ако чувства, че напрежението е прекалено голямо за него, не бива да продължава. Но становището на Ник се с обърнало на сто и осемдесет градуса в течение на изминалата нощ. Заявява на Джули, че ако го накара да тръгне с нея, ще избяга и този път истински. Нищо не може да го накара да спре насред пътя, казва й той. Ще продължи турнето, ако ще камъни да падат. Отказът му е категоричен.
Говоря с Джули по телефона през няколко часа. Тя решава да се навърта наоколо известно време и го наблюдава. Едно нещо, което не й харесва, не харесва и на мен, е обстоятелството, че момчетата са така непреклонни по въпроса за оставането му, независимо от свързаните с това рискове. Проблемът се състои в тяхното неразбиране степента на тези рискове, както и във факта, че той им е така нужен, а не в пренебрежение към здравето и живота на Ник. Не мисля, че някой от нас си е давал сметка – нито дори аз, Джули или психиатърът му – за това, колко изтощително ще се окаже за него това турне от психологическа гледна точка или за възможността той да се изправи лице в лице с истината за пределите на собствените си възможности, която в крайна сметка го съсипа. Ако имахме представа за истинските размери на риска, никога не бихме допуснали Ник да тръгне на това турне. В края на краищата, толкова нещо бяхме направили и понесли, за да осигурим безопасността и равновесието му, защо за Бога, някой от нас ще пожелае да ги подложи на ново изпитание? Никой не иска това.
И така, Джули остава с тях и ги придружава известно време, като внимателно наблюдава Ник. Самочувствието му постепенно се завръща. Всички потъват в работите на състава, несгодите на пътуването и възбудата от концертите. Турнето върви добре и те съзнават, че това е ритуал, през който се налага да минат, ако искат да постигнат нещо голямо. Когато Джули ги оставя, тя е вече спокойна, спокойна съм и аз, убедена, че Ник е отново върху релсите и може безопасно да продължи пътуването. От друга страна, никоя от нас не си прави илюзии по отношение неговата издръжливост. Ник е крехък като стъкло. Той обещава на Джули, че ако отново се усети потиснат, ще прекрати веднага турнето, за да не поставя в опасност здравословното си състояние.
В оня момент Ник не е в обичайното си еуфорично състояние, но и не изглежда потиснат, а с момчетата започват да се разбират по-добре. Когато погледнем на нещата от днешни позиции, разбираме, че всъщност той не проявява особено силно желание за общуване, затваря се в себе си и когато им се отвори малко свободно време, предпочита да си остане в стаята, вместо да се присъедини към останалите и се забавлява заедно с тях. Освен това, Ник е уморен, а не много след като Джули си заминава, счупва крака си на сцената по време на концерт. Тя веднага се връща и го завежда при ортопед в Нешвил. Невероятно приятен мъж, доктор Грег Уайт бързо се сприятелява с Ник. Той поддържа връзката си с него, аз също се запознах и сприятелих с лекаря. Той се оказа точно толкова мил, приятен и компетентен, колкото ми го описа Ник. Гипсира крака му така, че може да продължи с концертите.
Джули го води за изследвания на кръвта, когато е при тях и засега всички изглежда напълно в ред.
През цялото това време, аз се обаждам на Ник в колата и той звучи добре, доволен от хода на турнето. Почти от всяко място, в което спират, Ник ми изпраща весели картички, многословно благодари затова, че съм го пуснала с групата и го подкрепям в онова, с което се занимава. Запазила съм повечето от тях и съм ги поставила в рамки. Те са много характерни за Ники.