Последен дар, сладък дар:
14/8/97 23:41 часа
Скъпа мами,
Все още е денят на твоето рождение и се надявам, да сте прекарали добре на вечерята. Не мога да ти опиша, колко много ми е мъчно, задето не съм при теб точно в този момент. Знам, че ще бъдеш, както винаги, снизходителна и ще успокоиш гузната ми съвест с думите „най-добрият подарък, който можеш да ми направиш, е да тръгнеш отново в правите релси“ и т.н. Без значение, дали това са само успокоителни думи или наистина ги вярваш, аз се провалих за пореден път и сега седя от другата страна на Залива, а ти имаш рожден ден. Би трябвало да съм при теб, в добра форма и да си прекараме славно. Не знам, колко пъти ми се е налагало да кажа „съжалявам“, но ето че го казвам отново. Сигурен съм, че на теб ти е омръзнало да го чуваш, точно толкова, колкото на мен – да го казвам. Така те обичам и толкова ми се иска, да се гордееш с мен. Аз толкова дълго бях не на себе си, че сигурно всички са си помислили „ето, това е неговото истинско аз“. Всички мислеха, че съм луд. Понякога и аз си го мислех. Толкова се промених през последната година и особено през последните седем месеца, че съм почти като друга личност. Като че ли, заровеното някъде надълбоко мое аз изведнъж изплува на повърхността. И Джули го забеляза. Приятелите ми го забелязаха. Знам, че и ти го видя. Престана да се тревожиш толкова много за мен, а всеки от двама ни допусна другия в собствения си свят до немислими по-рано предели. Не знам, дали това стана съзнателно или не, но ти не си така постоянно нащрек, каквато бе в миналото. Забеляза новото мое, непомрачено аз, което оставаше скрито от страданието толкова години наред. Ти отново установи връзка с мен. Аз започнах да очаквам срещите ни с нетърпение. Спряхме да се караме. Обаждаме се един на друг, за да се чуем.
Знам, че не съм, но имам усещането, че съм разрушил всичко това. Опасявам се, че отново ме мислиш за малко, побъркано нищожество и пак ще се отдръпнеш. Не че бих те осъдил поради това. Искам да кажа, кой би желал някакво побъркано, жалко нищожество да му се плете из краката, нали? Не искам да кажа, че ще ме изоставиш. Страх ме е само, че оная близост, която споделяхме, благодарение главно на доброто ми душевно здраве, може да погине. Знам, че ме обичаш без оглед на всичко останало и че аз те обичам без оглед на всичко останало, и че дори да съм се отнасял към теб като към боклук, и да съм те обиждал, да съм крал от теб и съм те лъгал, макар да съм свършвал толкова пъти в лудницата, ти пак ме обичаш. Причинявал съм ти всичко това, както впрочем и на себе си, но ти си оставала сто процента до мен. Известно ми е, че нашата взаимна любов е напълно безусловна. Няма нещо, което да извърша и което да те накара да ме загърбиш. Знам го, защото какво ли не съм ти причинил, а ти не ме изостави. Но независимо от всичко, аз те подведох, без значение дали признаваш или не. За което съжалявам.
През по-голямата част на последните седем години съм ти постоянно като трън в гъза (за малко да сбъркам и напиша „трън в огромния ти гъз“), но сега нещата май започват бавно да се оправят. Не искам да се отказваш от мен. Няма да ти досаждам, нито ще заблуждавам себе си, с изтъркани фрази като „болен съм и не мога другояче“, защото вече си ги чувала. Добре, отлично, болен съм, винаги ще страдам от натрапчиви идеи, но аз знам, че мога да се справя с това положение, защото ние и двамата познаваме хора, които се борят срещу му с успех всекидневно, макар че нито ти, ни Господ, ни Джули сте в състояние да ме излекувате. То трябва да дойде от мен. Така ми е писнало, така ми е втръснало всичко това. Ужас. Но няма кой да бъде винен, освен аз самия. Само преди три седмици бях на върха на блаженството. Никакви наркотици, никакъв алкохол, чувствах се прекрасно. Изглеждах чудесно, пеех с великолепен състав, пътувах из страната, дрън-дрън-дрън. А сега съм скапан като лайно и се чувствам като дваж по-скапано лайно. Нямам състав. Знам, че не е така, но се чувствнам бивш. Знам, че пред мен има хиляди възможности, че мога отново да бъда трезвен и постигна успех, но сега, в тази точно минута, съм напълно скапан. И сам съм си виновен.