Не искам да те карам, да ме съжаляваш. В това отношение съм способен за двама. Искам просто да ти излея душата си. Ама и подарък за рождения ден, а? Това писмо май ще приключи с несвързани дрънканици на безумец и ако стане така, извини ме. Много съжалявам. Съзнанието ми в този момент представлява пълна каша от съжаление, надежди и куп други мисли и чувства, които дори не съм започнал да формулирам с думи. Искам просто да те пусна вътре. Освен това пих твърде много кафе и сега мислите ми летят с двойно по-голяма от нормалната скорост.
Известно ти е, че никога не ме е интересувало, кого точно съзнателно ще нараня. Не давах пукната пара. Днес бях тръгнал да си излизам, а ти ми каза, че никога в живота си не си ме молила за нищо, но сега ме молиш да не го правя. Ти дори не изчака да си изфъфля възражението и каза дочуване. Е, не си излязох. Не знам дали това означава нещо, но вече ми омръзна да те наранявам. Омръзна ме да наранявам сам себе си. Толкова те обичам и толкова ми се щеше да бъда с теб тази вечер, дори и след като бях решил да си тръгна, а останах. Даже обсъждах възможността да дойда. На нищо не приличам, срам ме е и съм тъжен, но не исках да те разочаровам.
В края на краищата реших, че би предпочела един отсъстващ Ник, пред неговото болно, тъжно и грозно издание и си останах у дама. И знаеш ли какво? Сигурен бях, че ще разбереш. Може да прекалявам малко с надеждите, но бях сигурен. Лично аз мисля, че причината да ме разбираш в повечето случаи, вън от обстоятелството, че си ми майка, се крие в това, че и ти си малко луда. Може би луда на по-различно, по-високо равнище, но все таки ку-ку. Затова си го изкарвам на Джули. Тя е смахната. В добрия смисъл, разбира се. Човек не може да бъде в такава степен интелигентен, в каквато сме ние, без да пусне малко пара през предпазния клапан от време на време. Човешкият мозък просто не е пригоден за толкова много работа.
Мисля, че вие с Джули трябва да напишете книга върху проблемите на отборното майчинство. Можете да си облечете еднакви фланелки с номера за снимката на корицата. Глупости. Дрънкам си просто. Никога не мога да намеря точните думи, за да изразя чувствата си към теб, затова звуча като бавно развиващ се. Съжалявам.
Обичам те. Ние, децата на семейство Трайна сме големи късметлии да попаднем на майка като теб. Особено аз. Не допускам, че някой би вярвал в мен с непоколебимостта, която ти прояви. Един ден ще ти се отблагодаря. Ще видиш. Ще те накарам да бъдеш по-горда с мен, отколкото си допускала в най-смелите си мечти, По-горда, отколкото съм аз с теб. Гордея се с твоя успех. Гордея се с начина, по който се справи с всички трудности около мен. Гордея се с начина, по който въртиш тая къща. Гордея се с това, че си такава прекрасна майка. Гордея се с това, че съм твой син.
Аз съм истински син на моята майка. Каквото има у мен – добро и лошо – всичко идва от теб. Свързват ни много повече общи неща, отколкото някой би допуснал. И двамата обичаме малки грозни кученца. И двамата обичаме бъркани яйца. И двамата пушим прекалено много. И двамата сме романтични натури. И двамата разполагаме с мозък, който може да мести планини. Ние сме перфекционисти. Имаме сърца по-големи от небето. И двамата се смеем, когато губим. И двамата имаме изключителен усет към модата. Събираме обувки. Щедростта ни я изкарват през носа. Доверяваме се прекалено и все пак недостатъчно. И двамата искаме непременно да се оженим за всеки любим. Мразим природата (буболечки, кал и пр.). Твърде много са общите ни черти.
Надявам се да разбереш нещо от всичко това. Чувствай се в правото си да поправиш всички граматически грешки, защото съм сигурен, че цялото послание е с главата надолу. Сигурно прилича на едно непрекъснато изречение. Рожденият ти ден вече изтече и аз съжалявам, задето го пропуснах. Сърцето ми бе с теб, ако ли не тялото. Честит 34-ти рожден ден.
Вечно любящ,
Ник
Изпратих отговор по факса още същата нощ. Отново писах, колко се гордея с него и колко много го обичам. Нито Джули, нито аз можахме да открием това писмо впоследствие.
Единствената сила, която крепеше Ник в тези последни дни на август, бе надеждата да основе нова група с Чък. Той започна да прихваща секваните от Джули искри, а тя раздухваше пламъчето, докато Чък и Ники пишат текстове и музика ден и нощ. Обаждат се на познати, събират музиканти и в края на август вече са оформили нещо. Бе като да наблюдаваш изправянето на ранен чистокръвен кон. Отначало малко несигурен, но горд, красив и грациозен. Набрал един път скорост, той поема истински напред. Ник насрочва часове в звукозаписно студио, наема малка зала за репетиции.