Както и при „Линк 80“, Ник гони членовете на състава безмилостно. Наваксва пропуснатото време, а написаните с Чък песни са страхотни. Харесват ми дори повече от предишните. Всички, които ги чуват, ги харесват. Назовава новата група „Нолидж“.
Той е наистина великолепен и на тридесети август изнасят първия си концерт. Ник е малко неспокоен преди началото. Започнали са записите за първия си компакт-диск. Това е велика вечер за него, вечер на надежди и нови мечти, и най-после – на реабилитация. „Линк 80” идват да видят с какво ще се представи конкуренцията и след концерта молят Ник да се върне. Този момент трябваше да настъпи по-рано, но не било писано. Ник благодари и отказва. Той никога не прави крачка назад, взорът му е устремен в бъдещето.
Една от изпълнените тази вечер песни с „Нолидж“ е посветена на времето с „Линк 80“ и аз съм много горда с нея. Той бе мъж-чудо и както много пъти преди това, научи ме на много неща за куража и надеждата, за вярата в себе си, за любовта. Щом Ник може да се изправи на крака с всичките пречки около себе си, с препятствията, които трябва да прескочи, значи мога и аз, може всеки. Какво право имам аз да хленча, щом Ник може да се справи? Господи, колко го обичам! Така се гордея с него. Винаги ще се гордея.
Отново тук
След като бях свършен
Паднал като на шега
Знам, че не съм само аз
Но все съм си сам.
Не видяхте моята нужда
Прогонихте мисълта за помощ.
Мислехте ме за щастлив
Когато бях на върха.
Не ща днес да живея скрит
Но не така отдавна
Бях цял от мислите обвит.
Сърцето мъртво
Душа разбита.
Отлагате всичко за някой друг ден.
Приятели мои, тоз ден е днес.
Паднах с протегнати ръце.
И ето че не вие сте мои приятели
Защото вдигналите ме
Бяха там неотлъчно.
Така че май…
Май съм сгрешил.
Извъртайте, както си щете
Неважно е всъщност, кой крив, кой прав.
Отново съм тук
Изправен в цял ръст
И днес знам, кои са истинските приятели.
И ето накрая, отново съм прав.
И ето накрая…
Накрая отново, отново съм тук.
Отново съм тук.
Без съмнение. Беше страхотен, отново на крака. На първи септември Ник е в блестяща форма.
≈ 19 ≈
Бъркани яйца посред нощ
Тези първи дни на септември са много натоварени за Ник. Постоянно е в движение, говори по телефона, урежда неща, организира, пише, записва, репетира. Като че ли иска да навакса пропуснатото. До средата на септември са приключили със записите и то на толкова професионално равнище, че маркетинга се възлага на големите разпространители.
В средата на септември Ник има състав, записи, репертоар и ангажименти. Нечувано. Но типично в негов стил. „Нолидж“ ми се струват по-добри и от „Линк 80”. По мое мнение, звучат по-зряло и вече дори мога да различавам думите. Най-хубавото в цялата работа е, че Ник е щастлив. Отново е стъпил на крака и животът му е изпълнен със смисъл.
Както обикновено, кара ме да се чувствам участник във всичко. Често цъфва посред нощ, след репетиция и обикновено води някого от състава или целия. Кара ме да им приготвя бъркани яйца. Той умира за тях, както аз ги правя, рохки и слузести, вдигнати от огъня точно, когато е нужно, покрити със слой разтопено сирене. В състояние е да изяде дузина на един път, насърчава и другите. Ако някой остави част в чинията си, той дояжда и нея, като обяснява на всички, каква страхотна готвачка съм. Не искам да го разочаровам с признанието, че на планетата няма да намери кой да подкрепи мнението му по въпроса. Харесва още френския ми тост и тортиля* с пълнеж. Но без съмнение, бърканите яйца оглавяват класацията. Понякога, когато остава да преспи, слизаме в кухнята късно през нощта, за да му изпържа яйца. Винаги се старая да му създам впечатлението, че цяла нощ съм очаквала с нетърпение да ги поиска. Това ни дава възможност и да си говорим. В подобни случаи той винаги сваля гарда и споделя проблемите си с мен. Днес не съм в състояние да изпържа яйца, без да мисля за Ник. Всъщност, откак си е отишъл, сърце не ми дава да го направя. Знам, че ще се разридая, ако опитам. Какво не бих дала, да имах отново възможност да ги приготвя за него, да споделим отново тези скъпоценни мигове. Много вода ще изтече, преди да направя отново бъркани яйца. Не съм дори убедена, че още мога.