Спомням си една нощ, когато се изтъпани с пет-шестима от състава след репетиция. Натискаше ги много здраво, но знаеше точно докъде иска да стигне и бе убеден, че са в състояние да го направят. Приготвила бях бъркани яйца, както обикновено, и тази прилична на взета от изметта на обществото група деца, с разноцветни коси, разнообразни, набучени навсякъде по лицата им халки и безопасни игли, татуировки и парцалаци, седи като извадена от лош филм около масата ми, с моето стадо породисти кученца в краката и обсъжда достойнствата на питбулите. Нещо в тая нелепа гледка ми се видя неустоимо смешно. И както си седях там, избухнах в неудържим смях. Приличам на хазяйка в някакъв скъп пансион за начеващи музиканти. Но точно такава искам да бъда и страшно се забавлявам. Това е част от Ники и за мен това, че иска да я сподели, да ме направи съпричастна, означава много. Никога няма да забравя чувството, когато казва от сцената: майка ми… ето я там… дайте й лапа…“ Всеки път започвах да се кикотя.
[* тортиля – подобна на палачинка южноамериканска храна, направена от царевично брашно, която се сервира с разнообразен пълнеж.]
Както и да е. Той бе много зает в ония дни. Аз също.
Децата пак тръгнаха на училище, а аз подреждах живота си на нова сметка. Минаха два месеца и нещо от раздялата с Том и болката все още е силна. Но полагам усилия да стъпя на крака, както стори Ник. Лятото бе мъчително дълго и изпълнено с неприятности. Радвам се, че си отиде.
Ник и аз обядваме няколко пъти заедно, но той не разполага с много време. Предстои обяд в един петък по средата на септември. Бе деветнадесети и програмата ми за деня бе доста натоварена: щях да излизам с приятели вечерта и трябваше да си направя косата, която нося сега малко лекомислено. Мъча се да създам нова личност за новия живот, към който се стремя да обърна лице. Обади ми се късно сутринта, за да каже, че се успал и го мързи да излиза за обяд, но нещо в гласа му привлече моето внимание. Звучеше тъжен или самотен, или просто му се спи. Попитах как е, а после направо: да не би да е потиснат или самотен. Той се изсмя и каза да престана да се безпокоя за него. Беше идвал за бъркани яйца едва преди няколко вечери, така че го бях виждала съвсем скоро. Мързеше го да идва отсам Залива за обяд. Предложих да отменя плановете си за следобеда, но той каза да не го правя. Обеща да дойде за вечеря с мен и децата в неделя. Това бе традиция, която той следва почти неотклонно. Идва и в други дни, когато има възможност. През последните седмици е доста зает, обаче. Току-що е привършил със записи в студиото, а същия ден вечерта, петък, има концерт.
По-късно разбрах, че този следобед имал среща с някаква жена, с която се запознал съвсем наскоро и обядвал с нея. Радвам се затова. Радвам се, затова че се е забавлявал и че явно е бил луд по тази жена. Била първата им среща и преминала успешно. Насрочили следваща среща за другия ден, а тя ми написа впоследствие дълго писмо.
Напоследък Ник прави опити да се сближи с Джон, каза ми го по време на един обяд. Те поддържат добри отношения, но не са особено близки. И двамата водят напрегнат живот, а Ник винаги е бил много по-близо до мен, отколкото до баща си, но говори за него с любов и си е насрочил среща за обяд идната седмица. Не го правят често, защото Ник намира баща си малко нещо затворен и труден събеседник. Тук не става дума за липса на любов, а просто затова, че между нас с Ник отношенията са много по-открити, ние с лекота изливаме душите си един пред друг. Може би, характерите ни и подхода към хората са по-сходни. А и поначало тази непосредственост в отношения между мъже не се среща често. Аз вземах по-пряко участие във всекидневната, всекичасова борба на Ник и често пъти, разговорите ми с него, наблюденията ми над него, бяха като да се гледам в огледало. Малко повече цвят, по-малко бръчки. Но невероятно сходство на духа.
И така, този следобед не се видяхме. Той отишъл на обяд с новата си позната, а аз – на фризьор.
Същата вечер се прибирам рано и си лягам веднага, но не мога да заспя, което е необичайно за мен. Обикновено заспивам в секундата, когато главата ми докосне възглавницата. Тази вечер обаче, се въртя и тръшкам, докато накрая ставам и влизам във ваната. Връщам се в леглото в четири и половина, за да заспя най-после половин час по-късно. Тази нощ изглежда заспиваме с Ник точно по едно и също време, ако се съди по онова, което успях да науча впоследствие. Вероятно съм го усещала, част от моята душа, тревожен и изтерзан. Не знам защо не можах да заспя оная нощ, но ми се струва, че инстинктивно съм усещала опасността. Заспах с мисли за него. Телефонът иззвъня в девет. Джули.