Що се отнася до останалите от нас, които сме все още тук, ние го помним, мислим за него, говорим за него, с все повече и повече смях, колкото повече напредва времето. Историите около него нямат свършване. Трудно се свиква с мисълта, че си е отишъл завинаги. Понякога дори забравям това за миг. Или се опитвам да забравя. Други го сънуват. Аз постоянно усещам близостта му. Нямам опит в тази област и не мога да разбера, наистина ли е някъде наоколо или просто много ми се иска да е така. Ще ми се да вярвам, че ни вижда, че е наблизо и че най-после душата му е намерила покой. Най-много от всичко искам да вярвам, че е щастлив – нещо което заслужава. Нещо, което всички заслужаваме.
Всичко това бе безкрайно тежко за нас, а още по-тежко е да съзрем благодат, дар, победа в него, но те са тук, стига да има човек очи, да ги види. Неговият живот като цяло е една победа. Постигна изключително много за съвършено кратък срок. Бе дар за толкова много хора. Даде толкова много на всички ни. Той даваше с лекотата, с която получава.
В известен смисъл най-големият дар от Ник бе оцеляването. Като загубих толкова много с неговата смърт, аз се изправих пред лицето на собствените си демони и най-големи страхове. Цял живот съм се бояла най-много от тази загуба, а Ник ме принуди да се изправя пред нея с куража, който винаги бе очаквал от мен. Той не ми остави друга възможност, освен да приема неговото решение, поетия от него риск, изборът който той е направи. Понякога продължавам да се съпротивлявам, особено в лоши дни, дърпам се и негодувам, казвам си, че не мога да го направя. Но аз мога и трябва да го направя, точно както го правеше той. Не мога да избягам от болката, загубата, спомените или обстоятелството, че понякога ми липсва до полуда. Трябва да се науча да живея с това и направя живота на всички ни не само поносим, но и отново пълноценен.
Радостта ще се върне отново, както се е и върнала в някои отношения, благодарение на времето и хората, които ни обичат, благодарение на децата. Ще доживеем отново щастливи дни. Все още се имаме един друг. Започваме отново да се смеем. Година след смъртта на Ник семейство Кембъл очаква ново бебе. Надеждата се връща по различен начин при всеки от нас, като последен подарък от Ник. Идва пролет, ще настъпят много лета, ще има ваканции без него, когато ще си спомняме прекалено ясно онези, през които е бил. Спомените се точат, понесли сладкия си аромат. Той остави всекиму от нас по нещо: дар, мечта, спомен, малко повече кураж, малко по-смела мечта, от колкото бихме си позволили без него.
Животът е мечти, надежда и кураж. Куражът да продължаваш напред, дори и след като обичаните от нас си отидат. А в сърцата ни, Ник не си е отишъл. Той продължава да танцува, да се усмихва и пее. Метеор, който ще кътаме ревниво в сърцата си вечно. Той ме дари с радост, достатъчна за десет живота. Нея никой не може ми отне.
Обичам те, Ник. Благодаря ти и нека Бог те благослови. Ще се видим отново един ден.
Не се предавай
Когато си помисля, че повече не мога,
Когато съм потънал във печал,
Един приятел ми протяга дружеска ръка
И казва: Не се предавай
И всичко е наред.
Бил съм всякак – и добре
И даже много зле.
На славата отгоре
И паднал във праха.
Така е във живота
И няма тук сръдня.
Половина време – горе
А после – пак в праха.
Светът е пълен с хубост
Тъй както и със жлъч,
Това не се променя
Такъв е той, светът.
Внимавай за доброто,
Недей го изтървава.
Не се предавай нивга,
И всичко ще успява.
Едни си бият дрога,
А други с нея се бият.
Пиянство и отрова,
На всяка крачка вият.
Опитвай със поука
За слаби и лениви.