Любовният ми живот при наличие на фактора Ники, може да се изрази цифрово със знака нула. Той никога не си ляга и не остава в леглото си, а освен това се държи така, сякаш тези мъже са дошли при него, а не при мен и Бога ми, понякога си мислех, че има право. Онези от тях, които ми останаха близки и които продължавам да виждам днес, често си спомнят с удоволствие за среднощните си беседи с Ник.
Той е побъркан на тема жени. И както си мислех още тогава, прилича на зрял мъж в детско тяло. Слабостта му към красиви жени е изключително остро изявена. Той ги пипа, прегръща, гали и кой би заподозрял едно двегодишно дете в нещо такова? Аз. Познавах го по-добре от тях. Дори на две години Ник бе изпечен донжуан.
Обичаше да се промъква зад икономката ми, да се пъхне под полага й, за да раздалечи двете половини на задника й с ръце, след което надава разюздан смях. Именно този смях го издава. Напомня за баща ми, който също бе Казанова и по думите на баба ми, задявал жените от дете. Същото прави и Ник.
Когато го водех в кварталната сладкарница за рогче сладолед, той неизменно се нарежда на опашката с най-невинен вид, а после вдига ръка, за да плесне някоя жена по задника. Веднъж го пуснах за сладолед с един приятел, който се върна с известно огорчение в погледа, докато Ник невинно капеше разтопен сладолед по комбинезона си. Изглежда след редовното изпълнение на детенцето, засегнатата дама се е обърнала и изразила на висок глас възмущението си от поведението на моя приятел. А той е бил толкова притеснен, че и през ум не му е минало да прехвърли вината върху истинския извършител на престъпното деяние – мистър Ники. Кой би повярвал, че това може да е дело на двегодишен хлапак?
Когато отивахме във виличката, докато още я държах, той радостно предлагаше да отидем на плажа, за да „прегръщаме жените“. Умираше за тях! Цял живот! Това бе синдром, който с възрастта, вместо да улегне, става все по-остро изразен. Ник притежава неизчерпаем чар, нежност и излъчване, което кара жените да се лепят по него през целия му живот. Магнетизмът му е неустоим. И трябва да призная: в повечето случаи това ме забавляваше. (Разликата между това да си майка на момче и на момиче е колосална.)
Когато бе малък, обичаше да ми разказва интересни истории. Понякога говори с часове. Ходехме на разходка в парка или просто сядахме на малкото балконче пред неговата стая, или долу в градинката. При един от тези случаи, той ме погледна замислено и започна онова, което щеше да ми разказва с думите: „Когато бях голям… После разказа нещо много дълго. Не можах да се сдържа и го попитах, какво е имал предвид с тези думи. Това е твърде странен израз в устата на едно дете и дори малко зловещ. Почувствах се чоглаво, но той поясни с дълбокомислен глас, сякаш се мъчи да си припомни нещо: „Много, много отдавна аз бях голям, а сега съм отново малък. Но когато бях голям…“ Продължи да говори, докато аз го гледах смутена, а после вдигна очи към мен и каза със странен глас: „Аз съм бил тук и по-рано и тогава бях голям.“ Това наистина бе във висша степен странно и аз никога не повдигнах отново този въпрос. Самата тема ме кара да се чувствам на тръни и се докосва до неща, за които не желая нищо да знам. Но никога не можах да забравя тази сцена. Не мога да кажа, дали това бяха несвързани приказки, изречени по неговия дълбокомислен, интелигентен начин, дали даваше воля на фантазията си или пък бе нещо друго. Но тогава аз не бях готова – не съм и сега – да науча каквото и да било в тази област.
Независимо от цялата си интелигентност и преждевременна развитост, той имаше естествено и своите детински страни. Беше страхотен сладур и на две годинки ние с Беатрикс го обичахме повече от всякога. Понякога жадува за мъжка компания и се лепва към някои от моите кавалери, за да говори или играе с тях, но в нито един случай не се привърза сериозно към някого. Нито пък аз. Мисля, че Ники обожаваше идеята да бъде единствен притежател на Беати и мен. Имаше си приказен малък свят, чийто почти единствен център бе той самият. Повече от две години след рождението си той остана оня дар свише, който бе в самото начало. Беати и аз го разглеждахме като най-голямата благодат в живота си и когато аз не го глезех, галех и целувах, с това се заемаха или Беатрикс или икономката ми Люси. Ник си имаше собствен малък Харем и ние всички го боготворяхме.