Не бе лесно да се приучи Ники към елементарните хигиенни навици. Ориентирайки се бързо в нещата от живота, той оцени тази концепция като отегчителна и не й отдаде никакво значение. На две и половина продължаваше да си мокри леглото и щеше да прави същото с моето, ако не се изхитрих да му слагам памперси нощем. И макар да използваше тоалетната чиния денем, правеше го като мен и сестра си. В живота ми няма мъж, който да му покаже другия начин. И като не можех да му дам личен пример, аз купих едно пликче с хартиени корабчета и цветчета, които се пускат да плават в тоалетната чиния, а той трябва да ги потапя със струйката си. Това свърши отлична работа и като се има предвид, че в къщата нямаше учител мъж, Ник овладя добре материала. Все още пазя малко от тия помагала в една купичка и всеки път се усмихвам, когато ги видя. Това бе глупава игра, но свърши работа, а той всеки път се забавляваше страхотно, когато я играеше.
В определени неща направо се влюбва. Някоя играчка или образ, или филм, бяха в състояние да обсебят изцяло неговото съзнание. За известно време това бе „Улица Сезам“, заменена много скоро от Спайдър-Мен. Той живее с този персонаж и иска всичко около него да бъде в тон. Ляга си с пижама Спайдър-Мен, Спайдър-Мен кецове за парка, Спайдър-Мен блузки, Спайдър-Мен чаша, Спайдър-Мен чинийка, разбира се кукла Спайдър-Мен… Спайдър-Мен торта за рождения ден, Спайдър-Мен всичко. И през повечето време се прави на Спайдър-Мен. Беше си цял любовен роман, който продължи дълго време, докато го замени с друг. След Спайдър-Мен дойдоха Звездни войни и безбройните фигури на участниците в тях, които продължи да събира години наред.
Ник обичаше игри, в които има място за фантазията му, в които може да играе централна роля и бъде двигател на действието. Предпочита ги горещо пред конвенционалните игри, при които трябва да се съобразява с правила и действията му са ограничени от нечия чужда идея относно характера на играта. Всяка закостенялост го дразни неимоверно и той я зарязва начаса. По-късно, когато се появиха затрудненията при учене, които никому не би хрумнало да допусне по онова време, аз си помислих, дали той просто не е в състояние да следва правила и канони, поради което ги игнорира. Но фантазията му се отличава с неописуемо богатство и пъстрота.
Както и като по-малък, на две и половина Ник има съвършено точно формулирани представи за нещата и когато не иска да направи нещо, аз срещам наистина сериозни трудности в опитите си да го разубедя. Става войнствен, гневен и упорит. Ако не харесва разпределението на деня, никой не може го накара да се придържа към него. Дори на тази възраст е изключително трудно да се ходи с него, където и да било, защото ако не хареса онова, което се случва на дадено място, той превръща живота ви в ад. Понякога това наистина ме тревожи. Лесно е да се каже, че е разглезен, както казваше педиатърът при моите оплаквания. В определени моменти бе такъв инат, че направо се чудех, какво да правя.
Педиатърът ми е опитен и мъдър и сега вече знам, колко незначителни изглеждат от негова гледна точка тогавашните особености в поведението на Ник. Всички те са така тривиални и сравнително нормални. Едва когато всичко е вече минало, можем да видим накъде са отивали нещата. А отначало е толкова лесно да ги отхвърлиш, да ги обясниш, да не им обърнеш внимание. Но у мен вече се е загнездило разяждащото чувство, че Ник е различен и от време на време добивам кураж да споделя това с някой приятел. Всеки път ме изпълва чувство на облекчение, след като поводите за тревогите ми биват обяснени с лекота. Но после почти физическото усещане за нещо ненаред бързо се връща. Молех се само да греша и той да си е така нормален, както на мен се иска да бъде.
Ник живее в свят, в който е несменяем център на вниманието. Две жени и едно младо момиче го глезят ден и нощ. Не се наблюдава постоянно мъжко присъствие, няма здрава ръка, която да го стегне, не в буквалния смисъл разбира се, но да чуе по-твърд тон понякога, да види остър поглед. Всяка негова прищявка е закон за нас, а аз толкова го обичам и съм така убедена в неговата уникалност и възхитителност, че се намирам абсолютно изцяло под влиянието му. Както и всички, които го познаваха. Той все още е „невероятен“ на две и половина години и всички, които го виждат, признават това. Лесно бе да се заключи, че е просто разглезен и „трудните“ му пристъпи да се припишат на факта, че е твърде много обичан от твърде много жени, докато от баща и помен няма на този свят.