Горе-долу по това време се впуснах в любовен роман с Джон Трайна – красив, елегантен, неотразим мъж, който ме заслепи със своята доброта, външен вид, чар и изтънченост и аз се влюбих в него до уши. Бе наскоро разделен от съпругата си, след продължил шестнадесет години брак. Той е много общителен, много повече от мен, има две малки момчета и очевидно по време на брака им е бил добър баща, както можах лично да се уверя през годините, когато бяхме просто приятели. Вече дълго време съм сама и животът ми е станал постоянна борба. Предишните ми бракове бяха провал. Епизодичните ми експедиции в света на любовта са случайни и нищо не означават за мен. Но след изживяната с Бил травма и страха да се докосна дори и до периферията на един плашещ ме свят, компанията на Джон с неговото благоразумие, елегантност и завършеност, бе истински тих и безопасен пристан за мен. Ето го Принцът от приказките.
Той ме покори от раз. След като бяхме излизали в продължение на шест седмици, Джон поиска да се оженим в деня на Свети Валентин. Бе твърде кратък срок, за да се опознаем добре и впоследствие си платихме затова. Но в течение на дълги години разделяхме един сигурен, щастлив свят, в който мечтите се превръщат в действителност.
За мен е от изключително значение обстоятелството, че той хареса децата ми, а аз обикнах неговите две момчета – Тревър и Тод, които познавах от години покрай дъщеря си и които бяха идвали многократно у нас, да играят с Беати и Ник. Допълваха се в идеално каре. Получава се готово семейство, а аз бях възхитена от факта, че Джон споделя моето желание за още деца.
Джон изглежда запленен от Ники, макар да спомена предпазливо един-два пъти, че не бил лесно дете, което за онова време вече е твърде скромно казано. Помня, как един път, в самото начало на връзката ни, Джон искаше да ни заведе на разходка с файтон покрай кейовете. Ник възрази ожесточено. Джон правеше усилие, да му угоди, а Ник така шумно изрази негодуванието си във връзка с идеята, че на мен ми стана неудобно. Исках да му запуша устата с ръка, за да заглуша ужасните неща, които сипе. Мислех, че никога няма да видя повече Джон, но с облекчение установих, че инцидентът не му е направил впечатление. Ник няма ни най-малко намерение да ни улеснява живота. Усетил, че този път работата е сериозна, той се отнася към Джон с голяма подозрителност и не се притеснява да заяви мнението си навсякъде и по всякакъв повод.
Беше светкавичен роман. Шест седмици след като започна, вече бяхме сгодени, а точно четири месеца след това се венчахме. Влязохме в брака със светли надежди и любовни мечти. Джон ми изглеждаше оня закрилник, от когото изпитвах такава остра нужда. Надявах се на дълъг, щастлив живот с него в обществото на нашите деца. Ясно бе, че това е добро за мен, добро за моите деца и дай Боже – добро за тези на Джон. Аз бях луда по тях, а те се оказаха достатъчно добри, да ме приемат с отворени обятия. Ники бе повече от заинтригуван от перспективата да се снабди с двама братя. От изцяло женска компания ще бъде от един път катапултиран в истинско семейство с двама братя и баща. Като че ли всичките ми мечти започват да се осъществяват и аз съм щастлива заради всички нас. Най-после животът се обръща. Съдбата се усмихна и на нас. А Ник си има нов татко. Веднага след сватбата двамата с Джон заминаваме за няколко дни в Ню Йорк, където и имаме работа. Аз наричам пътешествието „бизнес месец“ и го очаквам с известен трепет. Никога не съм оставяла досега Ник и чувствам известна студенина в сърцето. Това разкъсване на чувствата между Джон и децата ме безпокои малко. Цял живот те са били моята първа любов, главна грижа и основен интерес. Никога не бях споделяла живота си с човек, който да бъде съперник в борбата за чувствата ми и не бях особено сигурна за по-нататъшния ход на нещата, както и за отношението на децата ми към цялата работа и най-вече това на Ник. Толкова бях свикнала да му се отдавам изцяло, както и на неговата сестра, че сега щеше да се наложи основно пренастройване, както на тях, така и на мен, при наличието на съпруг у дома. Решили бяхме да проведем медения си месец след пет седмици, като вземем трите големи деца със себе си в Европа. Щяхме да оставим Ники у дома и това ме притеснява.
Интересното е, че това пътуване изобщо не се състоя. Аз се разболях непосредствено преди заминаването – подозираха апандисит. Убеден, че ще се оправя, Джон замина с децата и с поръката да ги настигна, което не се случи. Останах си у дома с Ники, от което изпитах огромно облекчение, защото ми бе противна мисълта да го оставя, макар да съжалявах за пропуснатото пътуване с останалите. Бях си у дома с Ники.