Следващата му стъпка по пътя на самолечението бе судафедът. Съпругът ми го взема против синузит. Лекарствата държим под ключ, но Джон винаги носи по някоя таблетка в джоба си. И ето че започнах да намирам парченца от алуминиевата обвивка на таблетките из стаята на Ник. Когато го питах, отвръщаше, че е изстинал или го боли глава – не отричаше. Самата аз съм алергична към този медикамент, който ме кара буквално да излизам от кожата си. Повечето хора ще кажат, че това лекарство е трябвало да го превъзбуди, но Ник все още има парадоксална реакция към лекарствата и онова, което възбужда останалите, него го успокоява. Мисля, че точна такъв ефект е имал и судафедът и това е бил опит от негова страна, да се противопостави някак си на демоните. Още тогава те не са били лесни, ако се съди по смущаващите записки в дневниците му.
Както обикновено, аз не спирам да се тревожа за него и случаите с тиленола и судафеда ме подлудяват. По онова време аз самата посещавах психотерапевт и го помолих да поговори с Ники. Първоначално той намери идеята за глупава, но най-накрая прие да посещава терапевта един или два пъти седмично. Хареса го много, защото лекарят си падаше по бейзбола. Убедена съм, че са разговаряли и за други неща, а не само за бейзбол, и макар лекарят да не уталожи всичките ми опасения и страхове, той каза все пак, че не вижда нещо особено застрашително при момчето. Бил изключително дете, с особено изострен усет към възрастните и околните и макар да не гледал особено благо действителността понякога, бил много проницателен и чувствителен. Продължава да ревнува силно Саманта и ние приписваме проявите му отчасти на братско съперничество и отчасти на обстоятелството, че той е почти или дори напълно гениален. Ники си е Ники. Как да го обрисуваш другояче? Като него няма друг. Не и в моя свят.
Дори когато избяга, той ме накара да се смея, макар точно в момента, когато стана, хич да не ми беше до смях.
Помолила го бях да смени обувките си за някакво семейно тържество и той отказа. Всяка възможност да прояви инат му доставя огромно удоволствие и най-често такива му се предлагат в областта на облеклото. Той никога не се съгласява, да се облече прилично по какъвто и да било повод, но когато го принудите да стори това, изглежда страхотно. Обикновеното обличане за училище се превръща в битката при Маратон. Всяка сутрин се разправяме за ризи, панталони, обувки и прически, всяка сутрин той настоява да облече нещо съвършено абсурдно и често пъти го прави, по мое мнение, просто за да срещне отпор. Самото поведение не представлява някакво изключение, но степента на изостреност – да. В крайна сметка добива ангелски безупречен вид и никой външен човек не може да има и най-малка представа, какви усилия е струвало всичко това.
Ние сме доста консервативно семейство. Когато Ник бе малък, обичах да го обличам в красиви дрешки, по-големите имаха вид на възпитаници от частен пансион, а съпругът ми се обличаше тогава изключително елегантно. Любимият номер на Ник бе да ни шокира. Опитвах се да бъда благоразумна и приемам събитията с чувство за хумор, като му оставям простор за самоизява, но в някои случаи той ме изнервя до положение да загубя контрол и се разкрещя, веднага да се подчини и поне един път да се облече като хората, без да превръща случая в национална криза. Всичко това е доста изнервящо, но не дотам, че да получа язва от него. В повечето случаи се стараех да държа на гледната си точка. Смятах, че той, както всички останали в това сплотено семейство, трябва де се придържа към определени норми на поведение. Ник не споделя подобно гледище.
И така, в деня на прочутото бягство, той трябва да сложи блейзер, сив фланелен панталон, вратовръзка и подходящи обувки. Той решава, че трябва да се появи в някакви невъзможни одеяния, гарнирани със скъсани кецове. Гостуваха ни моята майка, както и мащехата ми, предстоеше едно от онези сковани семейни тържества, които той така дълбоко ненавижда. Парче по парче, ние договаряме външния му вид. Той отстъпва парцалите си един по един с такава неохота, сякаш освобождава военнопленници, но все пак отстъпва. Не и кецовете, обаче. Тях не пожела да смени.