Опитвам се да им обясня, че Ник е различен, не е като общоприетия тип дете на неговите години с общоприети представи и поведение. Дори в собственото ми семейство той не се подчинява на нормите и правилата, които всички останали спазваме. Ник е без съмнение по-различен и правилата, които съм приложила еднакво и без никакви нюанси към тримата му по големи сестра и братя, просто не могат да бъдат наложени на него. Той не би се подчинил и което е по-важно, както вече бях започнала да подозирам, той не може да им се подчини. Той е различен и специален.
Училището препоръча друг психотерапевт и ние го посетихме незабавно, а той се оказа достатъчно умен, да задълбае в причините, които мотивират това поведение на Ник. Терапевтът насочи цялото си внимание към него и семейството, но симптомите на болестта не са още изкристализирали. Предполагам, че е било рано за поставяне на диагнозата.
Ник прилича на неугасен фас, хвърлен в сухата трева край гора лете. Той е притаен в ниското горски пожар и преди да избухне, за да го погълне, никой от нас няма да забележи истинските размери на опасността.
Нещата се развиват крайно неблагоприятно за Ник тази година. Започва да опитва дрога. И други опитват на неговите години и бързо се измъкват, но като всичко останало, с което се занимава, Ник се отдава на наркотика с маниакална страст. Пие по малко и опитва марихуана, а към края на учебната година, заедно с група приятели, пробва и ЛСД. Това би ме ужасило, стига да го знаех. Съобщи ми го няколко месеца по-късно. Ник бе много прям и дори когато не казва нещо по своя воля, ако аз го открия и попитам, той почти винаги отговаря честно на въпроса ми. Но когато е ставало всичко това, аз не бях в течение. Разбрах много по-късно, когато ми каза сам.
Мисля, че в седми клас започна и половият му живот. Привличаха го малко по-големи от него момичета, защото както е смятал, с тях може да си позволи повече. Ако се съди по дългите списъци в дневниците му, по различния брой звездички, оценките и класации, които е записал, както и по нещата, които твърди, че е правил с тях, ако всичко това е истина, значи не е сбъркал.
Имах искреното желание и добра воля да се изправя лице в лице с проблема. Изнесох му серия лекции относно отговорността, необходимостта да щади хорските чувства, да не се отнася повърхностно към секса и да спи само с момичета, които обича, което – нека бъда искрена – ме накара да се почувствам по-добре, а Ники сигурно е умрял от смях по повод моите романтични виждания. Той бе младо момче, здраво и за пръв път ударено от хормона, готово да измъкне от живота всичко, което може да получи безнаказано. Но поне се държа възпитано, докато ме изслуша. Въведох правилото да взема от аптеката колкото си иска профилактични средства, но нищо друго. Обещах му, че ако спазва това правило, няма да питам за друго. И не питах.
Убедена бях, че безопасният секс е по-важен от това да му пиля на главата заради самия секс. Той схвана идеята ми и започна да употребява презервативи.
И така, в седми клас Ник позна секса и дрогата, а вратата към опасността се открехна. Бе хубаво момче, обожавано от всички, както за готовността му да върши каквито си поиска щуротии, така и за външния му вид и неоспорим чар. Ник е момчето, комуто всички искат да приличат или поне да бъдат в компанията му. Същата година го канят за манекен. Занимава се известно време с това, но не мисля, че му направи особено впечатление. По-скоро му се стори досадно занятие. Започна да мисли за актьорско поприще. Отиде на една-две сгледи в Лос Анжелис, където го заведе баща му по време на командировки и те луднаха по него, но моите нравила бяха твърди: актьорстване – само през ваканциите. Това изискване правеше нещата твърде трудни за организиране. Той ми се разсърди страшно заради тази работа.
Отиде отново в Лос Анжелис с Джон към края на учебната година с надежда да спечели роля в едно ТВ-шоу, което щеше да се заснема през лятото. Още бе в самолета на връщане, когато се разигра ужасяваща трагедия. Група негови приятели били закарани на купон в къщата на друго приятелче. Сред тях били най-близките съученици на Ник, както и момичетата, които харесва най-много. От тази година бяха започнали смесените сбирки и в групата било едно момиче, с което Ник е ходил в детската градина. Тя е най-близката му приятелка и в първи клас той пише в едно съчинение: „Когато пораста, искам да се оженя за приятелката си. Ще работим заедно като актриса и певец.“ Написаното още виси в рамка на стената в кабинета ми. Тя се казваше Сара и бе красавица. Те вече не бяха „приятел и приятелка“, а другари в най-добрия смисъл на тази дума. Говореха си по телефона ден и нощ, затова кого харесват и не харесват, „уреждаха“ приятелите и приятелките си, обсъждаха малките интриги и романи, характерни за тяхната възраст.