Болестта му го уби с такава неотвратимост, все едно бе рак. Бих искала да съм знаела, колко голям е рискът. Може би тогава щях да съм по-добре подготвена за онова, което се случи. Не съм убедена, че в общественото съзнание биполярното заболяване или, както е по-широко известно, маниакалната депресия, се възприема като потенциално смъртоносна болест. Не непременно със сигурност, но в прекалено много случаи. Най-честата непосредствена причина за смъртта на такива болни са самоубийството и злополуката. Нито едно от двете не са нещо необичайно. Ако ми кажеха, че има рак на някой жизненоважен орган, щях да знам с положителност, колко голям е рискът. Може би щях да проумея, че животът му ще бъде толкова кратък, че намесата на съдбата е така трагична. Сигурна съм, че щях да се боря упорито и с всички сили, но щях да съм по-добре подготвена за онова, което дойде. Поражението нямаше да бъде така обезсърчаващо, така неочаквано, макар сигурно нямаше да бъде и по-малко съсипващо.
Задачата на тази книга е да му отдаде дължимото, на него и на онова, което успя да постигне в рамките на своя така кратък живот. Ник бе забележително човешко същество, жизнерадостно и мъдро, с изключително дълбоко разбиране за себе си и околните. Той се отнасяше към живота с кураж, емоционалност и чувство за хумор. Той правеше всичко „по“. Обичаше по-силно, смееше се повече, караше нас да се смеем и плачем, да се мъчим да го спасим. Който го е познавал, не може да е останал невпечатлен и неповлиян. Не бе човек, който се отминава с безразличие. Той караше другите да се интересуват от света, да проявяват чувствата си, да се стремят да станат големи, колкото него. А той бе голям. Най-големият.
Тази книга е написана в негова чест и в негова памет. Но има и още една причина. Искам да споделя тази история, тази болка, куража и любовта, както и онова, което научих чрез всичко изживяно. Искам животът на Ник да не остане само един нежен спомен за нас, но да се превърне в дар за останалите. Има какво да се научи от нея, не само за историята на един живот, но и за една болест, която е поразила между два и три милиона американци, една трета, от които, а може би дори две, стават нейна жертва. Такава е ужасяващата статистика. Тя е малко разтеглива, защото често пъти като причина на смъртта се посочва нещо друго, като например „неволна свръхдоза“ на упойващо вещество, вместо самоубийство, тъй като заключението се основава върху обективно установените в организма химически вещества, вместо върху мотивацията на загиналия.
Спорен е въпросът, дали починалите са могли да бъдат спасени, както и този, дали осъдените да умрат могат. Но какво да кажем за тези, които живеят, които са живели и които още живеят? Как да им помогнем? Какво да сторим? За съжаление никой, нито пък аз, може да предложи магическо разрешение на този проблем. Съществуват различни възможности, различни подходи, различни начини на справяне с проблема. Но той преди всичко трябва да бъде точно очертан. Трябва да сме наясно с какво си имаме работа. Да разберем, че сме изправени не пред еквивалент на стомашна болка, а на рак в черния дроб. Да знаем, че това е сериозно, важно и опасно – потенциално смъртоносно.
Някъде там, из апартаменти и къщи, в болници и предприятия, в рамките на привичния обикновен живот, има хора, затворили в себе си страданията от една ужасяваща борба. А край тях са онези, които ги познават и обичат. Искам тази книга да стигне до тях, за да им предложи надежда, както и да ги изправи с открито съзнание пред реалностите, с които сме длъжни да живеем. Искам нещо да се промени. Надеждата ми е, някой да използва наученото от нас и да спаси живот. Може би вие ще успеете да промените нещата, макар аз да не успях. Ако е вярно, че една трета от поразените умират от тази болест и свързаните с нея последици, то две трети остават живи. На две трети може да се помогне да водят полезен живот. И бих желала, ако това е възможно, историята на Ник да им помогне, да им послужи – може би те ще се поучат както от нашите грешки, така и от нашите победи.
Най-големите уроци, които научих, бяха за кураж, любов, енергия, находчивост и упорство. Ние не се предадохме, не отстъпихме, не го изоставихме, докато сам той ни остави.