Както казах и на татко ти: изпращането ти там е най-смелото нещо, което аз и ти сме правили някога! Ако нещо не стане както трябва, никога няма да си го простя. Изживях много тежки неща и мисля, че най-мъчителното сред тях е мълчанието. През първите десет дни нямахме никаква връзка и моето високо платено въображение гъмжеше от най-отвратителни сценарии, които биха засрамили всички писатели-фантасти. Благодаря на Бога, задето си добре и смяташ, че изпращането ти там си струва.
Знам, че връщането към нормалния начин на живот няма да бъде леко за теб. Ти вероятно си мислил много, извършил си преоценка на себе си и тези около теб… моята психиатърка ми каза преди години, че макар аз да съм се трудила упорито и изминала дълъг път напред, останалите хора в живота ми не са. Напомни ми, да не очаквам от тях кой знае какво. Те не са се променили. Аз съм променената. Понякога това усещане може да бъде шокиращо. Ти си като новороден, отишъл си толкова напред, че другите може да ти се виждаме глуповати и нищожни в светлината на собствените ти постижения. На някои те ще направят силно впечатление, някои няма да ги разберат, за други ще останат безразлични, а някои пък ще очакват от теб повече. Това е объркващо. Опитай да запазиш спокойствие. Потупвай се постоянно по рамото заради постигнатото и продължавай упорито да се катериш нагоре по хълма. Ще откриеш, мое момче, истината: няма такова нещо като стигнах. Тъкмо когато си решил, че това е станало и вече можеш да си седнеш за миг на задника и отдъхнеш, животът ти предлага ново предизвикателство, ново изпитание. Повечето са досадни, някои си струват труда, но така е в живота. Ще трябва да преодоляваш препятствията и разрешаваш проблемите. Вече си открил у себе си някои непознати досега качества, които ще ти помогнат. Не спирай да ги използваш, не спирай по пътя напред!!! Вече наистина си поел правилната посока и ние всички знаем това и сме сто процента с теб.
Знам, че постъпването в едно свързано с известни ограничения училище е разочароваща перспектива, но това също е част от истинския живот. Ние не създаваме неговите правила, нито татко, нито аз, нито ти. Знаем къде си сега и какво си постигнал. Но ти трябва да навлезеш в живота. И ще го направиш. Това място изглежда доста подходящо. Ако се държиш добре и се справяш със задачите си, получаваш съответните привилегии и свободи. Ако ли не – тук не става дума за Сан Куентийп*. Не бих понесла мисълта за някое от ония училища, а и ти нямаш никаква нужда от тях. Това училище няма нищо общо с онези наказателни институции – то е съвършено различно. И аз наистина съм убедена, че това ще бъде една малка стъпка към зрелостта и свободата. Това е и нещо като предпазител. Би било жалко да пропилееш всичко постигнато там в момент на слабост или лошо настроение.
[* Сен Куентин – островче в средата на залива на Сан Франциско, върху което е построен огромен затвор на строг режим – сега музей и символ на затворническия институт в САЩ.]
Не мисля, че това е толкова лошо решение, а ти ще ми кажеш, ако греша. Мисля си все пак, че всичко ще бъде добре. Не бих го направила, ако допусках друго. Приеми го като интересен период от живота си, част от растежа, мост от едно хубаво място към друго. Това ще ти помогне да стигнеш там, накъдето си тръгнал. И колкото повече се стараеш, толкова по-скоро ще стигнеш целта си. Сигурна съм, че един ден ще се обърнеш назад с мисълта, че си имал голям късмет да научиш толкова много неща толкова рано. Много, много хора съсипват целия си живот или част от него. Други не си дават сметка за онова, което имат, докато стане късно. Ясната представа за ставащото, за промените, този учебен процес са истински подарък от страна на хората, които ти помагат да стигнеш до истините, но и от страна на теб самия – правиш го за себе си, Ник. Няма думи да ти кажа, колко се гордея с теб, а също и татко ти.