Аз не разглеждам това училище като някаква наказателна мярка и искам добре да разбереш това. То не е такава. То е стъпало към нещата, които искаш да имаш в живота: свобода, дом, ценностна система, добър живот, а също така – добро училище. Искам да ти кажа нещо: писнало ми е от пансиони. Никога не съм ги харесвала. И никога няма да ги харесвам. Бих искала да си у дома, аз да готвя в кухнята и да си напомням, че трябва да почистя стаята ти. Тръпката от твоето присъствие е нещо, което бих искала да няма край. Както и всички останали у дома. Онова, което всички искаме – аз, татко и децата – е да стигнеш оня момент в живота си, в който ще можеш да се върнеш у дома. Знам, че според теб, отдавна си го стигнал, но в училищата не мислят същото. И трябва да проявиш разбиране към гледната им точка. Те не могат да проникнат вътре в съзнанието ти. Не могат да знаят, колко почтено и добро е всичко в него. Ако можеха да те сложат под някаква поляризирана светлина и носът ти позеленее в израз на добро качество, тогава би било лесно. Но както сега стоят нещата, те искат да мине време, искат доказателства за промяна, искат известни успехи, искат благоразумно, според общоприетите норми, поведение. Така стоят нещата, а ти си достатъчно зрял, за да ги разбереш.
Освен това, присъствието ти у дома не напълно укрепнал би било риск, както за теб, така и за нас. Едно временно откъсване би помогнало. Приятелите ти също ще имат нужда от време, за да установят, че Ник се е променил. Някои ще се отнесат към теб като към стария Ник и ще ти бъде много трудно всекидневно да се мъчиш да доказваш новата истина. Този престой в училището може да се окаже много удобен. Ако изхвърлянето от последното училище има като резултат попадането ти на място, където „е спасен живота ти“, както сам се изразяваш, то може би този кратък сблъсък с него бе най-доброто, което ти се е случило в живота. (А ако впоследствие пансионите ти харесат, можеш да отидеш и в такъв. Аз бих предпочела да си у дома, но решението е твое.)
Ще ти досадя с още едно късче философия от моята църква: „Божествената любов винаги се е грижила и винаги се грижи за всяка човешка нужда.“ Ключовите думи в нея за мен са следните: „винаги“, „всяка“ и „човешка“. Не е казано, че ще се грижи за някои от нуждите понякога. Казано е „всяка нужда“. Казано е още „човешка“. Не възвишена, не духовна, не религиозна. Често съм търсела и намирала утеха в тази мисъл. Може би, тя ще помогне и на теб.
Най-важното е да не забравяш, колко много те обичаме всички ние. Останалото са подробности. Макар понякога животът да се състои именно от подробности. Но, сериозно, това е най-важното. Колко много те обичаме!!!
Надявам се, макар това да не е лесно на четиринадесет години, да разбереш, че част от процеса на порастването е усвояване на истината, съгласно която всичко на този свят отминава. Дори мъчителните, трудни и неприятни неща не остават с нас завинаги. Надявам се да харесаш новото училище, да го приемеш като малко неортодоксално, но забавно. Представи си, учиш само с четиридесет деца под някое дърво на двора. Организират ски-излети и пътуват всяка пролет в чужбина. Надявам се да оцениш това, може би не колкото природосъобразната програма, но като важен етап в живота си. (Няма да е като огромното изпитание на последните три седмици. Това ще бъде истинският живот.) Надявам се да бъде забавно и да ти хареса, но ако се окаже тъпо или досадно, или дори дразнещо на моменти, опитай се да мислиш за бъдещето. Не става дума за остатъка от живота ти, нито дори за остатъка от гимназията. Ще продължи само колкото е необходимо и нито миг повече. Използвай това време за себе си, извлечи от него всичко, което можеш. Не се изхабявай. Мисли за всичко това като за едно пътешествие, което скоро ще те изведе на желания бряг. Няма нищо съвършено на този свят: нито училище, нито човек. Както казва Алекс Хейли: „Открий доброто и го оцени!“. (Впрочем храната ще бъде доста по-добра от тази напоследък.) И повярвай ми, трудностите в моя живот ме накараха да оценявам всяко дребно удобство, всяка добра работа, всеки миг на здраве, всеки щастлив момент, всяко хубаво яснооко бебе. И ти ще започнеш сега да цениш нещата по достойнство, благодарение на наученото там, където си в момента.
Запомни много добре колко високо ценя постигнатото от теб. Никой не твърди, че не си се справил отлично, но животът се състои от поредица хълмове – не от един. Също като поясите при карате. Ти вече имаш един прекрасен среден цвят, но черното предстои. Ти си тръгнал по пътя към него.