Обичам те, мое момче. Сега си лягам, а когато се събудя, ще ни делят само още няколко часа. Милион пъти на ден си представям, какво правиш. Дали спиш, ядеш, вървиш, размишляваш… тази нощ ти спа много малко. Цяла нощ те усещах в сърцето си. Надявам се сега да спиш. Сигурно е вълнуващо и плашещо да се завърнеш след пребиваването си там.
Уморих се да живея по правилата на другите. Заради теб и заради себе си. Изгради свои, мое момче, за да можем отново всички да бъдем свободни. Животът е растеж и ти израсна толкова много… скъпо малко дръвче, което така обичам, дано Бог те закриля винаги. Сигурна съм, че ще бъде така и знай, че винаги ще те обичам.
От цялото си сърце и душа, миличък Ники… с цялата си любов,
Мами.
P.S. Трогната бях от обаждането ти и онова, което каза за любовта си към нас и колко ти липсваме!!! Обичам те!!! М.
А докато аз седя и мисля, колко много ми липсва, той пише в своя дневник. Това е писано там, сред природата, в една малка тетрадка, която носеше винаги със себе си и която намерих, когато преглеждах дневниците му, след като го загубихме. Когато пише всичко това, той е на четиринадесет години.
Имам две лица. Едното е добро, а другото лошо. В настоящия момент искам да реша, с кое от двете да се идентифицирам. Значи, има още една същност тук – нетърпеливата, която иска да се вземе решение.
Първа същност: Искам да си ида у дома, при моето семейство, да бъда добър, да обичам и да ме обичат. Знам, че мога да го направя, ако реша, че наистина го искам. Вярвам, че мога.
Втора същност: Искам да ме изпратят в някое училище. Да си взема шапката и парите и дим да ме няма. Да си отида за остатъка от живота си, никога да не погледна назад и да умра, преди да навърша двадесет и пет години. Но поне да се забавлявам.
Моята мисия:
Искам да мога да променям живота на другите, да бъда честен, да печеля доверие, да бъда внимателен към околните. Искам да постигна всичко това сам.
Единственото, което може да попречи на мисията ми съм аз самият! Каквото и да ме отвлече от моята цел, аз съм този, който е допуснал да бъде отвлечен.
Какъв ще стана:
Искам да бъда силен. Сега работя по въпроса. Не искам да живея в сянката на своя баща. Искам да бъда аз. Искам да бъда честен – не само да различавам добро от лошо, но да правя добро. Искам да покажа истинските си чувства, любовта си, на моето семейство и да бъда част от тях. Не искам да бъда някаква фасада. Искам хората да видят новото ми истинско лице. Не искам повече да го скривам. Искам хората да знаят, че могат да ми имат доверие, та да стана по-малко вятърничав. Искам да бъда добър. Искам да бъда Ник.
Наистина не искам да наранявам хората. Когато го направя неволно, винаги следват огромни вълни на чувство за вина. Дори и когато понякога го правя нарочно, след това пак се чувствам ужасно, затова гледам да се случва по-рядко.
Онова, което искам, е да гледат на мен като на човек, комуто може да се разчита. Искам сам да се харесвам и другите да ме харесваш. Искам да съм убеден, че се справих с едно предизвикателство, което доказва моята промяна. Не искам повече да бъда човекът, които бях. Бях нещастен и сам не вярвах на думата си. Искам да бъда щастлив. Искам сам да се уважавам и другите да ме уважават, след като приключа с онова, което съм започнал.
Храня неудържими чувства към майка си. Обичам я до болка. Казвам й го, но не съм сигурен, дали го приема като истина. Когато я нараня, мен ме боли пет пъти повече след това. Мразя се в такива случаи. Не знам, как да й обясня, какво изпитвам. Когато й кажа, ми става приятно от това, че съм го направил, но когато след това направя нарочно или без да искам друго нещо, което я наранява, имам усещането, че съм я излъгал. Моята любов към нея е безусловна, както и нейната към мен, но наистина не знам, дали тя си дава сметка затова. Дано да знае. Да се надяваме, че тази програма ще ми даде куража да й кажа и да удържам на думата си.