Най-напред се свързах с психиатър. Пак с големи препоръки. Каза, че имал свободни часове и можел да вземе Ник.
Сега, училище. Обадих се отново на консултанта и той препоръча малко училище в съседен окръг. Това означава всеки ден отиване и връщане, но такъв проблем се решава сравнително лесно. Отидохме да видим училището тримата с Ник и Джон. Видя ни се прилично място, ръководено от свестни хора, с добри идеи и готовност да приемат Ник. Трябваше да донесем препоръки от предишното му училище, но това не бе трудна задача и след няколко дни той бе приет.
И така, вече разполагаме с психиатър и училище, но аз знам, че имаме нужда от още нещо и един познат педиатър ме насочи към нова медикаментозна програма за деца, ръководена от някакви интересни хора. Казах, че Ник няма нужда от медикаменти, но той препоръча при всички случаи да се свържа с тези хора, защото биха могли да предложат някакъв друг начин да му се помогне.
И така, аз убедих Ник да дойде с мен, за да поговорим с тези хора. Той не иска, но аз го помолих да го приеме като услуга за мен. И ако не се лъжа, малко го подкупих. Или с някакъв филм, който искаше да гледа, или с обяд в китайски ресторант. По онова време не гледах от високо на подкупа. Бих опитала и вуду*, ако предлага шанс да му помогна. Ако не друго, общуването ми с Ник ме направи изобретателна.
[* вуду – магьоснически култ от карибския басейн, особено]
Тръгнахме за среща с жената, с която бях разговаряла по телефона. Тя звучеше млада, енергична и ентусиазирана и аз харесах начина, но който се отнесе, когато й разказах за проблемите на Ник. Не й съобщих, че по мое мнение синът ми има проблеми с душевното здраве, а само, че с изритан от две училища или по-точно: изключен от първото и помолен да си отиде – от второто. Разказах за природо-съобразната програма и това й направи силно впечатление. Разказах за ужасяващия пансион, от който го бях върнала току-що. След онова, което чух от нея, нямах търпение да я видя. Не и Ники.
През целия път слушаше уокмена си, имаше отегчен вид и каза, че не иска да оставаме дълго. Беше краят на октомври, студен ясен ден, и аз си мислех за всички премеждия, през които се наложи да мине Ник от лятото насам. Представях си, колко му е трудно, но откак го измъкнах от последното училище, той изглежда относително добре и очаква да започне в новото училище.
Почакахме няколко минути в приемната. Къщата бе доста просторна, а няколко тийнейджъри непрекъснато влизаха и излизаха от нея. Жената, с която имаме среща, се появява. Тя е млада и красива, има дълга тъмно-руса коса, огромни зелени очи и се казва Джули. Помня, че бе облечена в дълга рокля на цветя, имаше топла усмивка и се здрависа с мен, след което се представи на Ники. Хареса ми от пръв поглед. Дори не знам защо. Тя изглеждаше умна, топла и схватлива, разбираше същината на всичко казано и явно бе заинтересувана от Ник.
Разказах за новото училище и новия психиатър. Идеята бе да му се даде възможност, да започне наново, но аз не знаех защо сме дошли и какво очакваме от нея. Онова, което усетих още на петата минута от разговора бе, че искам тази жена да влезе в живота на Ник. Привлече ме от раз. И нещо у нея ми говореше, че е в състояние да промени нещата. В оня момент не можех да знам, колко много ще значи тя в моя живот и в живота на Ник. Как бих могла тогава да разбера, че тя ще стане моя сестра, мой партньор в борбата за оцеляване на Ник и мой приятел за цял живот?
Решихме, че той ще я посещава един път седмично за консултация – просто ще й разказва, какво правят с психиатъра. Няма смисъл да го включват в медикаментозната програма, но аз харесвах духа, надеждата и жизнеността, които излъчва. Тя пожела да го консултира един път седмично, независимо от програмата, за която работи и това й бе позволено. Никоя от двете не можеше да каже, в какво именно ще се изрази ползата от тези срещи, но аз толкова я харесах, така се възхитих от нейната откритост и прямота, и очевидна способност да се разбира с Ник, че пожелах той да я посещава. Ник също остана въодушевен. Хареса я. Тя ми приличаше на някакъв предавател, който свързва света на психиатрията с начина, по който Ники го прилага към своя живот и определено бе връзка между тийнейджърските страхове и нужди на сина ми и моите по-земни, консервативни схващания.
Професионалната й квалификация, обясни тя, била изцяло свързана със зависимостта на организма от различни химикали, но истинското й призвание е да се разбира с подрастващи. Харесва ги и обича да работи с тях.