Выбрать главу

Цялото ми внимание е съсредоточено ден и нощ върху Ники и аз буквално крада минути за другите деца. Разговорите на Джули с Ник ми осигуряват малко време и за тях.

Има дни, в които ми се иска да легна на пода и завия. Имам усещането, че губя разсъдък. Най-лошото е, че не знам, как да му помогна. Търпението и здравият разум не правят никакво впечатление на Ник. Заплахи и укори не го плашат. Опитахме да сключим писмени договори с него, които той обсъжда с часове, пазари се без край, накрая подписва, за да ги наруши минути по-късно. Договорите са напълно лишени от смисъл.

Притеснява ме обстоятелството, че посещенията при психиатъра остават без каквито и да било последствия и никой до момента не е предложил някакво лечение. Когато споменах пред лекаря казаното от моята психиатърка относно възможността Ник да е сериозно болен, останах с впечатлението, че той още не е готов да стигне до подобно заключение, а нали все пак, той е човекът, който познава Ник по-добре. Той предложи повече „структура“ и да сме изготвели нов договор. Бих могла да използвам съставените вече до момента вместо тапети и прекрасно знаех, че те са безполезни. Независимо от това, колко полезни изглеждат в момента, когато ги сключваме и колко изгодни са те за него, Ник в никакъв случай не ги спазва. Нито за ден, нито за минута. Сякаш целият договор се разтваря без следа в пространството в мига, в който го сключим. Изобщо не събуждат никакъв интерес у него.

Днес знам, че всичко, което би заинтересувало мен или лекарите му е събрано тук, в тези дневници. Тук е скрит ключът, но той е във властта на Ники. Единствен той знае истинския характер на мъките си и не споделя това знание с никого. Онова, което виждахме ние, бе едно разстроено момче, враждебно, агресивно, тъжно, уплашено, будно по половина нощ, бродещо из къщата с рошава коса и по пижама, което понякога заспива на пода. И все още никой, е когото споделям грижите си, не проявява безпокойство.

По-надолу ще цитирам извадки от дневниците му. Тези специално са от журнал под надслов „Момчето – маймуна“, както бе нарекъл себе си по онова време. Някои от записките са крайно несвързани, други са гениални, особено за момче на четиринадесет години.

„Демони“

Демони влизат с ритници в главата ми, въртят се около себе си и се смеят. Чувствата са мъртвиАз се гуша пред ритъма им. Те се кикотят и ме щипятгадните им нокти се впиват в плътта ми. Аз се дърпам настрани гади ми секашлям и повръщам кръв, умирам. Висенето на тази кука не е лесна работа и аз се гърча, измъчван, поглъщан от великото избавление. Не виждам друго, освен зелена стоманена стена, извисена над купищата унищожение, оставени от моите мъчители…

Тази тетрадка е също пълна с неща за Сара, мъничката му приятелка, която загина преди две години в седми клас. Тя продължава да му липсва и Ник копнее по нея.

И после отново навътре… в неговия личен ад, където сигурно се е чувствал така самотен. Сърцето ме боли, когато чета това.

Миризмата на горяла плът хапе ноздрите ми. Седнал съм сгушен, полузаспал, крастав. Те приказват. Всичко е мъхесто и меко. Разфокусирани очи, размазани образи, те ме удрят с юмруцичервени лица. Казват ми: „Ти си лош. Ти си лошо момче“. Не мисля така. Аз не съм лош. Не съм луд. Искам само всички де ме оставят на мира. Искам да ми е топло, уютно и да изтръпна цял. Не мога да открия такова място. Такова малко, спокойно местенце, в което да отпусна глава и вдигна високо краката си. „Влез, остани за малко, свали си шапката, чувствай се у дома си“. Искам да се усетя нужен, да ме прегърнат, да ги е грижа за мен. Искам да ми кажат, че съм красив, че съм съвършен. Но никой не ми казва такива неща. Водя постоянна битка, за да отида там, където искам да бъда, далеч от всички останали, излегнат в опушеното лоно на мизантропията. Искам само да се събуя и вдигна крака върху масичката за кафе. Искам да си остана така завинаги, далеч от лошите неща, лошите хора, безкрайното сиво колело, въртяно от сиви, измъчени хора, стари и зли, натъпкани с неприязън и студена, остра омраза към всичко, което се различава от тях. Не ги обичам. Всички те ме гледат особено, подиграват се зад гърба мисочат с пръст лицето ми.