Трябва да избягам от тях, да се измъкна на свобода. Защо просто не си вървят? Предполагам, че това вече не е така лесно.
„Чуден, грозен, жесток свят“
Защо през цялото време съм толкова нещастен и ядосан? Какво става в мозъка ми, та всичко изглежда изчанчено и гадно? Или може би, нещата наистина са грозни и лоши? Може и така да е. Казват, че не било така. Но щом е така, защо има кръв по пода, кръв по стените и кръв по ръцете ми? Сексът е насилие, болката е тишина. Застанал съм в окото на урагана, насред касапницата, а наоколо свистят човешки части. И аз не мога да помръдна, защото ме е страх, да не ме засмуче този водовъртеж, наречен Нормалност.
Наблюдавате ли понякога двойките по улицата? Ако са млади, те се държат за ръце, та да не вземат да се убият един друг. Когато са стари, те се държат за ръце, та да не паднат.
Когато съм влюбен,
то е като кубче лед,
помъкнало опашка вцепененост.
На мене ми се гади,
но съм доволен. Страх ме е,
но чакам с трепет.
Върховно чувство,
Събрало надежда и страх.
Когато ме обичат,
усещам хладни длани.
Приятно и тревожно.
Несгодно е, макар и седнал
Върху пухкав розов облак.
Самотно ми е.
„Контрол“
Накъсана и злобна слънчева светлина прониква през стените на моята килия. Затварям очи. Неми трябва нито нейната топлина, нито лечебната й сила. Искам да си стоя тук, в тъмното, бледен, задъхан и кървящ, жаждащ спасение в реалността, но такова не идва. Душата ми е празна. Слаб съм, кух и сам. Моля се към празното тъмно небе нощем и зова Началото, за което са ми казвали моите родители, да ме спаси, но то не го прави. Няма Бог, който да бди над мен, няма небе, което да ме чака. Крещя срещу ехото на бездната и удрям тъмнината с юмруци. Ще ми се да ударя нещо, за да усетя, че не съм напълно сам. Но няма. Няма къде да вървя, няма какво да видя. Затворен съм в клетката си като животно и започвам да се усещам като такова. Знам само, че трябва да търпя нощ след нощ в самотата на моята стая.
„Видение“
Едно видение се настани в главата ми този следобед. Черепът ми е разбит, съзнанието разкъсано, а сърцето – смазано. Знам, че мога да възстановя всичко, но е възможно това да се окаже също толкова трудно, колкото и да пусна нещата между пръстите си. Мисълта ме кара да заплача. Знам, че не мога да оставя нещата така. Не мога да си позволя да избягам от светлината, към която така усърдно съм се стремил. Не искам да живея повече в тъмнина. Прекалено много имам за губене. В живота си имам повече хубави и щастливи моменти, отколкото някога съм се надявал да имам. Вече не разполагам с оръжия за успешна битка с действителността. Не мога повече да се изолирам от нея и не съм сигурен, дали искам да го правя. Повече от всичко жадувам за щастие и съм открил нови пътища, да го постигна. Искам да принудя живота да работи в моя полза, а това може да се постигне, само ако аз заработя в негово име. Знам, че мога да го направя и знам, колко е трудно, да се принудя да правя каквото и да било. Сигурен съм, че мога. Дясната ми ръка е хваната от любов, която помага на лявата, да се протегне към живота. Тя е онова, от което се нуждая, за да стана отново силен. Не искам повече да бъда слаб и уплашен.
Видях светлината и искам да стигна при нея колкото може по-бързо.