Ник съвсем не бе някакъв асоциален пънкар. Той прегръщаше красотата, поезията и добронамереността със същата готовност като гнева, болката и злонамереността. Широтата на интересите му бе вдъхновяваща и аз се надявах, да останем цял живот приятели и партньори в хода на неговото личностно развитие в музиката и живота. Липсва ми и често мисля за него. Много ме е яд на него, задето се провали и измами мен и всички останали, които имаха желание да прекарат дълги години с него. Аз го сънувам – срещам го, ако така предпочитате, тъй както сънувам и други обичани от мен хора, отишли си преждевременно от този свят. Изглеждаше добре, наистина добре, сякаш демоните бяха в отпуск. Моля се, душата му да почива емир.
Стив Озарк
Импресарска агенция „Озарк талант“
Мик Малън от „Бърнт Ремън Студио“ организира пробен запис на Ник в края на 1995 година, когато той бе на седемнадесет години и ми писа, колко е труден все още Ник понякога. Пишеше, колко силно се тревожел за дискантите, макар за тях да отговарял самият Мик.
После продължава: „Следващият път, когато видях Ник, бе май 1997. Чул бе няколко добри неща от студиото и искаше да дойде и запише още две песни. Сегашното ми впечатление от Ник е съвършено различно. Той е самоуверен и много мил.“ Те записват два кавъра, а Ник му подарява няколко компакт-диска на „Линк 80“, назовани „Седемнадесет причини“, както и рекламна блуза на състава. Мик пита, дали може да използва две от песните му за една компилация, която е нарекъл „Ремън коър“ и Ник дава съгласието си, като обещава в близко бъдеще да направи още записи. Мик пише за огромното впечатление, което му е направил Ники и съжалява, задето не е могъл да му помогне:
„Във великия ред на нещата не е лесно да се определи, кое именно прави една личност уникална. Но свирепата поезия на неговия кратък живот ми направи огромно впечатление.“ Това писмо ме трогна дълбоко.
Едип спомен, който ми е особено свиден, ме връща в малка опушена и пълна със светлини и деца с дивашки вид зала. Мнозина са в пънкарско одеяние. Колкото щеш боядисани във всички цветове на дъгата коси, а аз се почувствах стогодишна, докато чаках Ник де се появи на естрадата. Атмосферата е заредена с очакване. Нямах търпение да го видя най-сетне и се надявах, че ще бъде забавно, но очакванията ми нямаха конкретни измерения. В никакъв случай не бях подготвена за онова, което последва при излизането на неговия състав, нито за въодушевлението на публиката, която явно много го обича.
Съставът излезе, провери инструменти и микрофони, след което експлодира в живота. И макар, че надали съм безпристрастна в оценката си, Ник бе страхотия. Бях абсолютно неподготвена за този професионализъм, за мощното въздействие на музиката му, сценичното му присъствие, гласа и качеството на изпълнението. Ник подскача и се подрусва, разтърсва тяло и се навежда в различни посоки. Великолепно!
А в един промеждутък казва на публиката, че аз съм сред тях и че ако не съм била аз и всичко направено от мен за него, той никога не би стоял сега на тази сцена пред тях. Очите ми се напълниха със сълзи при тези думи. С огромно удоволствие видях, как публиката подивява. Те протягат ръце, пищят, пригласят, молят за още. След концерта го обсаждат поклонници. Всичко това ми оставя неизличим спомен. Поразена съм от неговата мощ и магнетизъм на изпълнението. В съзнанието ми не остана никакво място за съмнение – Ник ще измине дълъг-дълъг път като рок звезда.
Той ме намира и аз му казвам, колко силно впечатление ми е направил. Нашата приятелка Йо Шуман е с нас и въпреки огромния си опит в това поприще, тя също е поразена. Така се гордеех с него, когато плувнал в пот, ме обгърна с ръка, а наоколо се носи врявата на момичета, които искат да се доберат до него. Това остана незабравим миг в живота ми. Един от многото, които ще запазя завинаги с любов. Негови приятели ми казват, че и когато не съм сред публиката, той винаги посвещава поне една песен на мен.
След това го видях в по-голям клуб. Тук публиката е по-сериозна, по-възрастна и има място за много повече зрители. Хората са резервирани, когато той излиза на естрадата леко нервен. Това е видимо, поне за опитното око на майка му. Започва малко предпазливо и ето че след броени минути става същото: огромна зала непознати се тресе, подскача и превръща в море танцуващи и пеещи с него хора. Ник на сцената е цяла магия.
Обичах да го гледам. Много харесвах онова, което прави, харесвах как изглежда и как се държи на естрадата. Когато отидох отново в малката зала, присвих очи към него, като се мъчех да мина за непозната. Видях един невероятно красив млад мъж и с изненада установих, че Ник е много секси. Беше мускулест и много добре сложен, така че разбрах защо момичетата пищят, когато се появи. Толкова много чар има у него, такава ослепителна усмивка, ръце протегнати напред, сякаш за да привлече тълпата към себе си. Невероятна харизма. Вън от това той притежава истински талант. Голям глас, а текстът, стига да го чуете, бе наистина отлично написан. Толкова се гордеех и така се забавлявах с него, когато ходех на концертите му. Най-хубавото в цялата работа бе, че се гордеем един с друг.