И двамата със сина ми имаме голям късмет. И двамата откриваме страстта на своя живот в ранна възраст. Първата си книга написах на неговата възраст – деветнадесет. И ето сега, той е готов да се скъса от работа, за да постигне онова, което иска и му се наслаждава истински, докато го прави. На света няма абсолютно нищо друго, което да обича толкова, колкото своята музика и своя състав.
Един от най-добрите приятели на Ники е друг млад музикант – Сам Юинг. Ник и всички останали му викат Сами Ирландеца. Той говори за неутолимата страст на Ник към музиката и затова, колко много обича да пее. Приличат на две деца, които си играят по цял ден, но колкото и да си играе Ник, нищо не може да му попречи да пее.
Винаги се мъчех да го саботирам на сцената. Спъвам го, замерям го с разни неща, мъча се да го съборя долу. И един път падна здраво. Аз се хвърлих и на практика го вдигнах във въздуха. Искаше му се да крещи, но той продължи да пее. Аз минах отзад и ритнах ходилата му. Той падна на колене и не спря да пее. Посегнах да го блъсна, а той ми смъкна ризата. Скочих отгоре му и се сборихме. И през цялото време той пя. Грабнах една пластмасова бутилка и му я стоварих на главата. Той ми отвърна по същия начин. Тълпата пощуря. И през всичкото това време Ник продължаваше да пее.
Не всичките им представления са така груби, но двамата си прекарват отлично. Сами ходи на някои от късите им турнета и помага на Ник, особено ако той е капнал след някоя сгъстена поредица концерти. Сами Ирландеца е винаги под ръка, готов да го разсмее и повдигне самочувствието му. Двамата си направиха идентични татуировки с думата „братя“ в тях. Луд бе по тия татуировки – друга маниакална страст.
Ник купи торта за рождения ден на Мик и му я поднесе на сцената в клуб „Кокодри“. Естествено всичко това прерасна в замеряне с торти. Хиляди са техните истории. Ходят заедно по жени, пеят заедно или просто се мотаят насам-натам, подтиквайки се един друг към поведение на подивели, щастливи деца. Сами Ирландеца идва с нас на Хаваи за Великден и двамата с Ник приличат на момчета от църковен хор с тъмносивите си костюми. Бяха отлични приятели, пълни с живот и настроение и сърцето ми винаги се стопляше при вида им.
Ник не само пее, но и администрира състава, когато е на осемнадесет години. Урежда концерти из целия щат, грижи се за рекламата, организира заснемането на видео-клип. Разправя се с десетина души, които имат някакво отношение към професионалните му изяви, като в същото време не спира да репетира и концертира. Ние винаги сме се уважавали един друг, но сега ни свързва нещо повече от обикновена адмирация, сега имаме нещо общо – и двамата работим успешно на творческото поприще, което обичаме.
С удоволствие разговаряме за работата му, към която той се отнася така сериозно и знам, че ще напредне в нея много, защото е готов да вложи сърцето и душата си изцяло. Той не може иначе. Това е неговата страст. Затова живее. Започна с онези плейбек концерти в училище, за да стигне до истинските. Бе на път да се превърне в рок звезда.
Мисля, че един от най-добрите му мигове и мой любим спомен, бе последната му пролет с нас, преди да тръгне на турне. Братчето му Макс се яви на конкурс за плейбек изпълнение в същото училище, където това бе правил Ник и съставът, който имитира, бе „Линк 80“. Саманта го облече като Ник, боядиса косата му черна като неговата, намаза я с гел, а Виктория внимателно му нарисува татуировки като тези на Ник. Беше много вълнуващо да гледам, как единият ми син имитира другия. На Ник му хареса страшно. Наблюдаваше го очарован, пуснал усмивка от едното ухо до другото и му ръкопляска от мястото си. Довел бе целия състав и Макс се побърка от радост. Такъв бе един от ония съвършени моменти, които ще запазя в спомените си докрай. Никога не мога да забравя усмивката на Ник, докато гледа Макс, нито обожанието в очите на малкия, обърнал поглед към по-възрастния си брат. Ник е негов бог, а той обожава Макс.
Отношенията на Ник с всичките му братя и сестри са изключително добри. Въпреки схватките, които е имал с по-малките навремето, когато съзря и започна лития, той се превърна в любящ, разумен, много съвестен по-голям брат за тях. Особено чувствителен бе към Макс, може би защото са момчета, и за единадесетия му рожден ден надписа свой плакат по следния начин: „На най-готиния Трайна след мен, с любов от големия му брат, Ник“. Макс го идолизира, „готиността” му, музиката, усета му към развлечения. Ник никога не загуби детинската си игривост, но с течение на годините прибави към нея мъдрост и проницателност, чувствителност и съчувствие, които съумя да постигне през годините на мъчително напредване през болка и борба. Той имаше много за раздаване и не се колебаеше да го прави, а над многото пластове на душата и духа му, лежеше дебела обвивка от най-чиста проба хумор. Умираше да се закача със сестрите си, да играе с тях, възхищаваше им се неимоверно, а през последната година ги наблюдаваше със страхопочитание и ми казваше насаме, поразен и изпълнен със странно чувство, както и аз: „Кога станаха такива големи и хубави?“ Луд бе по тях, обожаваше най-малката, Зара, и бдеше отгоре им като орлица, особено над Саманта.