Нищо не е дар на този свят.
Дори за дишането има астма.
Често чувам дрезгавото си дихание, преди да го усетя.
Музиката му прекъсва моя уокмен.
Страхът ми се отвързва.
Камък засяда в гърлото.
Гърдите ми хъхрят. Покоят не ме облекчава.
Кожата ми не ме побира.
Аз съм охлюв със счупена черупка.
Трябва да се скрия.
Ник е силно привързан и към по-големите си братя, Тревър и Тод. Те са синове на Джон, но ние изпълнихме успешно решението си, да отгледаме всички деца като кръвни братя и сестри. Ник никога не е разглеждал двамата като нещо различно от кръвни братя, както впрочем гледат на него и те. Освен Беати, Тревър е може би „най-достолепният“ член на семейството, уважаван гражданин, млад бизнесмен, консервативен по природа, макар изпълнен е добро настроение. Ник винаги казваше за него, че е „съвършен“, толкова „готин“ (висша оценка в устата на Ник), „абсолютно свестен и добър“. Той обича и уважава Тревър, харесва неговата компания и двамата често ходят заедно на кино или концерт. Но гледката, която представляват двамата, винаги извиква усмивка на устните ми. Човек трудно би намерил двама души на света, които да си приличат по-малко. И двамата са красиви момчета, но при десет години възрастова разлика и нямащи нищо общо интереси и склонности, те живеят в различни светове. Тревър готвеше уебсайт за Ник и неговия състав, но за съжаление, времето не позволи на идеята му да се реализира, преди Ник да ни напусне.
Ник е по-близък с Тод, макар да обича еднакво и двамата. Тод обаче, е външно „по-готин“, живее в Л.А. и в качеството си на начеващ филмов продуцент, разбира по-добре капризния музикален свят на Ник. Години наред те се възхищават от едни и същи състави, смеят се на едни и същи шеги и Тод е достатъчно шантав, за да участва в едни и същи лудории с Ник, макар и девет години по-голям от него. И двамата имат подчертана слабост към закачки от всякакъв род, каквато имам и аз. Когато си даде повече зор и при условие, че може да му се размине, Ник няма нищо против да сваля момичетата на брат си. Бяха сродни души. И като всички нас, когато го загуби, Тод загуби част от себе си, от собствената си душа.
Тод и Ник се обожаваха един друг, разбираха се и бяха изключително близки. Върховна награда и любимо преживяване за Ник бе гостуването на Тод в Л.А. Сам Тод приема целия състав при себе си по време на кратките им турнета в града. Той се гордее с Ник, както и всички нас, а следните негови думи дават най-точен израз на отношението му към него: „Гордея се от възможността да кажа, че Ник стана онова, което искаше да стане. Той ни даде да разберем, колко много ни обича. Ник бе силна личност. Той бе любящ, грижовен, талантлив, правдив, напълно изграден човек, който сам направлява живота си. Той успя. Трябва да отбележа, че Ник Трайна постигна един от най-големите успехи в живота, които съм имал случай да наблюдавам.“
А върху надгробната му плоча постави надпис, който ме трогна, положително е трогнал и Ник, и казва всичко: „Скъпи Ник, ти бе моя сянка. Ти бе мой приятел. Ти стана мое вдъхновение. Така щастлив съм от прекараното заедно време. Винаги ще си останеш мой брат. Страшно ще ми липсваш. Обичам те. Тод.“
Когато бе на деветнадесет, Тод си татуирал мъничка яркочервена лисица на бедрото, за което никой не знае. Бе на място, което никой от нас няма как да види. Ник обаче, видял татуировката, решил че това е „най-готиното“ нещо, което може да съществува и се зарекъл един ден да си направи същата. Но по типичния за него начин, той подхваща идеята (татуировката в дадения случай) и я развива докрай. Ник нищо не прави половинчато или повърхностно. Ако ще прави нещо, целият свят разбира. Никакви едва забележими лисички върху неговото тяло! (Прочутата вече татуировка на Тод е семейна легенда. Слушала съм много за нея, но не съм я виждала и надали ще я видя някога.)
Ник направи първата си татуировка на седемнадесет години и това бе травма и за двама ни. Ненавиждах я, а също и Ник, след като си я направи. Съгласи се да я махне и го направи, макар този процес да е бил сигурно много болезнен. Направи си втора и също я махна, за да ми достави удоволствие. При третата се предадох. В крайна сметка, целите му ръце бяха покрити от татуировки. През последното лято накара да му изпишат името, Трайна, с големи готически букви през плещите. А малко преди самия край, върху гърдите му бе прибавен следния пророчески надпис: „Само Бог ще ме съди“. По принцип ненавиждам татуировките, но върху Ник те изглеждаха някакси на място. Той бе толкова хубав и те като че ли се връзваха с личността му на сцената. На последното представление, което видях, той пя гол до кръста и татуировките танцуваха по свиващите се и разпъващи мускули на блестящото му тяло. Концертите му са изтощителни за него, но той никога няма уморен вид. Сякаш може да кара така вечно.