Седемнадесетгодишен, Ник издаде два сингъла, а на следващата година бе пуснат и първият му компакт-диск. Така се гордеех с него. Той направи няколко диска и го молеха за участие в записи на други състави. Беше добър, много добър, и останалите в бранша знаеха това. Текстовете, които пише, винаги съдържат послание, което се харесва на публиката. Имаше песни посветени на братството, единството, против расизма и насилието, за младежи с амбиции да засенчат по-възрастните и дори няколко, посветени на мен и баща му Децата умираха за неговите песни и макар аз невинаги да успявах в дешифрирането им, те знаеха всички текстове наизуст.
Време
Измина цялото ми време в надежда
Да намериш другаде път
И да не караш устата ми да млъкне
Защото тъй много имам да съобщя.
Щастлив ли си през цялото време
Ще пропуснеш много неща.
Ще ми се повече време
Че много е кратък този живот.
Всеки ти казва по нещо
И никой не знае, кой е прав.
Страшна сила ти трябва,
За да си кажеш, че нищо не знаеш.
Дръж си живота на фокус
Прави само добро…
Скъпи всяка минута
И не си тръгвай без бой.
Аз бях
Няма нужда да се бориш с мене
Защото съм вече загубил.
Животът е битка
Която съм вече провел.
Всеки ден скланям глава
И се предавам на себе си.
Аз бях силен
Аз не се нуждаех от помощ
Аз бях момче
Аз станах вече мъж.
Но аз дори не живея.
Аз не знам кой съм.
Живот прекаран в умиране
Не е никакъв живот.
Вървя през живота
И през тоз житейски ад
Но това не маже да изтрае дълго
Загубих всичко що имах.
Знам, че може и по-лошо
Макар и доста да е зле.
Из „Спейси“
… искам да си бъда тайна,
тихо тръгнал из нощта.
Никой ли не знай за тебе,
Няма да те наранят.
Виждам себе си в съня си,
Здраво стъпил на крака,
Но съм всъщност все седнал
И полузаспал.
Нищо не остана в този свят.
Всичко умря, щом се родих.
Имах си някога цел,
Но не си струва да имаш.
Из „Ха-ха-ха”
… този свят е така объркан.
Той е жалък и печален.
И когато правя добро
И трябва да съм щастлив
Не разбирам кое е щастие.
И всичко ще свърши така,
Както е започнало.
Ще умра с отворени очи
Без да съм спечелил и веднъж.
Джули казва, че песните му са неговите предсмъртни бележки и че много от тях дават израз на мъката му. Сред тях обаче, има и много оптимистични, сърдити, бунтовни. Ник написа много песни, а по-късно, вече с новия състав „Нолидж“, изпя множество весели, щастливи песни.
Много обичаше турнетата. За него те бяха приключение. Обичаше да среща нови хора, да пее в непознати клубове. Обичаше всичко свързано с музикалната сцена. Правеше точно онова, което бе мечтал да прави. А аз обичах да виждам у него тази искрена радост, това чисто удоволствие, което му носи любимата работа. В състояние бе да пее, подскача, танцува, крещи, часове наред. Също както аз се забравям с пишещата машина през нощта. Няма достатъчно дълга нощ, когато съм се захванала с писане. Същото бе и при Ник е пеенето.
Силно впечатлена останах от обстоятелството, че той не допусна тия му занимания да попречат на учението. Справяше се доста добре в същото училище, където започна горния гимназиален курс. Но мисля, че изпита облекчение, когато училището му даде статут на „частен ученик’’ през последната година. Това му осигури повече време за репетиции, организиране на концерти и да си готви уроците понякога.