Предполага се, че шестдесет на сто от маниакално-депресивните посягат на живота си. Тридесет на сто от всички страдащи правят успешен опит. Не съм напълно убедена в точността на тази статистика, но дори да е приблизително точна, тя е силно впечатляваща. Нямах и най-малка представа, че Ник е изправен пред тридесетпроцентов риска да загине.
Написах му едно стихотворение, с което му казвам, какво мисля за стореното от него. В него излагам всичко, а Ник го носи постоянно в портфейла си.
НА НИКИ
защото те обичам
Ти не влезе в живота ми
Лесно и нормално.
Ти бе изненада,
Човек и събитие
За които трябва да реша
Доколко ги искам.
Борих се,
Без да те познавам,
Без сигурност в теб
Или себе си,
Без да знам, какво ще те правя.
И все пак предпочетох теб,
Без да знам,
Как ще те храня
И обличам.
Никой не помага.
Никой не съчувства.
Никому не пука.
Само аз и Беати.
Наш бе ти тогава.
Но пак не дойде лесно и нормално.
Вместо една диня,
Скрита под полата,
Ти бе като седем.
Другите се смеят,
Докато те чакаме
И ти дойде не лесно и нормално,
А с рев колкото можеш
В моя свят,
Хванал ръката ми, обещала
Една вечност от
Любов и закрила.
Ти яде за трима.
Обичах те за триста,
Мой подарък съвършен,
Най-скъпо момче,
Най-смешно и хубаво,
С такава жажда
Да бъде част от нещата.
Ти ми заговори
И всичко ми разказа
Дълго преди времето.
После всичко бе лесно и нормално,
Ти носиш мои шапки
И перли,
И танцуваш диско,
И обичаш клоуни,
И носиш сърцето ми,
Защипано за ризата, ходиш из света,
Още по гуменки,
Твое е леглото ми,
Твое е сърцето ми, твой е животът ми,
Носиш черни пуловери на училище,
Вместо бели.
Всяка дума казваш по букви,
Само че наопаки.
Караш ме да се смея,
Караш ме да плача,
А двамата с теб знаем,
Че не си като другите.
Много си умен,
Много си знаещ,
Всевиждащ и сляп,
Светът ти е ясен
И непонятен,
А двама знаем душите си,
Сърцата и умовете си,
Но в теб гори огън,
Който те изяжда.
С очите ти виждам
Мрачните ти бездни
И светлини най-ярки.
Заедно преживяхме
Бури и порои.
Ръка в ръка бяхме,
За да ти се врека,
Все да съм до тебе.
И ето, скри се вчера
От мене в място мрачно,
Където си рече,
Че няма да те стигна,
Скрит като тогава,
Под кревата на мами,
В главата на мами,
Зад пердета и в кутии,
Сигурен,
Толкова сигурен,
Че този път е завинаги.
Научих, че си мъртъв,
Че си изтръгнат от сърцето ми,
От главата ми,
Че си там, където,
Се остава завинаги.
Искаше да останеш там час
Или ден,
В преследване на бяла светлина,
Да си играеш,
Да се освободиш
От болките,
Които те обвързват.
Но знаейки местата,
Където се укриваш
И мой понеже вечно си,
Разбрах, че ще те видя,
Стига да ме пуснат.
Сама през тъмнината,
През буря и порои,
Познала твойта болка,