Открих те – малка топка,
От ужас и мълчание.
Няма нищо в очите ти,
Ни победа, ни награда,
И пак любимо нещо,
не можеш си отиде,
ни лесно, ни нормално,
защото не те пускам.
Не ще те пусна,
Да бягаш и се криеш.
Не ще те пусна,
Навек да си отидеш.
Протягам ръка в тъмния,
Тъмния кладенец,
Където падна вчера
И те сграбчвам.
Няма живот без тебе,
Няма смях без усмивката ти.
Няма мъка от таз по-голяма,
Но ти я избра, не аз.
Протегнах ти ръка отново,
Не исках да те пусна.
Седя там тъй дълго.
Не се реши, кой път да поемеш.
Усетих болката,
Почувствах ужаса,
Разбрах мъката в душата ти.
И бавно – бавничко,
Едва-едва,
Почти без да се види,
Обърна ти глава към мен
И каза: мами…
И бавно-бавничко,
Полека-лекичко,
Търкулна се големия камък.
Сега си тук,
Все още на ръба,
Отново жив,
Отново мой,
Отново с болка пълен.
Последен изгрев
Не се състоя,
Последен час,
Ни се размина.
Ръка в ръка,
Не ще си идеш,
Ни лесно, ни нормално.
Ще те върна пак
И пак, и пак,
И болката ти вечно ще познавам.
Не ще си идеш
Бързо в тъмнината.
Не ще си идеш,
Както си дошъл,
Това отново не ще сториш.
Тук ще стоиш,
Както досега.
Защото те обичам
След като преместихме Ник в новата болница, аз започнах да се успокоявам в очакване на уикенда, който ще прекарам с децата. Двамата с Том посетихме Ник в четвъртък вечерта и Том накара Ник да обещае, че за нищо на света няма да повтори това нещо. Ник обеща много сериозно. В болницата заварихме Тод и четиримата побъбрихме малко. Знам, че Беатрикс и Тревър също са отишли да го видят. Изпратих Саманта да му купи нещо за ядене. Ник ненавижда болничната храна, но иначе изглежда се чувства добре. Саманта бе изключително щастлива от възможността да го види. Бе уплашил страхотно всички ни и сега всеки по отделно иска да го види, да го пипне, да се убеди, че е все още между нас.
Двамата с Том прекарваме много хубава вечер с децата в петък и сме се отпуснали спокойно, когато телефонът звъни.
Болницата е. Ник опитал отново, но те му попречили. Разбрали почти веднага. Събуждали – три пъти този път – сърдечния ритъм и вече бил вън от опасност. Всичко станало много бързо. Смятат, че го е направил с донесени от приятели наркотици. „Приятели“. Моята представа за приятелство някакси не включва това, да донесеш смъртоносно опасни наркотици на едно психически разстроено момче, настанено в психиатрично отделение след опит за самоубийство. Отначало съм твърде поразена, за да реагирам, Том гледа объркано. Казвам му, какво е станало и след малко той излиза. Той също е уморен и иска да си почине. Всички ни прекараха през изстисквачката.
Том смяташе, че трябва да отида в болницата, след като той излезе, но не го направих – твърде ядосана бях на Ник. Знаех, че е вън от опасност и не исках да го виждам. Не можех. Нито имаше с какво да му помогна. Той е в безопасност. Бе жив. А аз имах нужда от малко време, за да проумея случилото се. Говорих с Джули по телефона, обадих се на Джон и доктор Сейфрид. Демоните в Ник бяха явно по-силни от него. Сърцето ме боли, когато си лягам тази вечер, но съм изпълнена с благодарност затова, че е останал жив. Но започвах да се питам, колко често ще трябва да съм благодарна, щом Ник предизвиква съдбата по този начин.
Лягам си с дрехите – съсипана съм от умора – и отивам да видя Ники на другия ден. Видът му е ужасен. Организмът му е понесъл още един жесток удар. Краката му са отново зле, а трикратно събуждане на сърцето, след като е било спирано принудително, не допринася особено за здравия цвят на лицето. Изглежда почти прозрачен, а общото му състояние е много лошо.
Прибрах се у дома ядосана и разтревожена от поврата, който явно настъпи в живота на Ник. А както без успех опитах да му обясня този следобед, той повлича със себе си всички ни. Ако потъне като кораб, ние всички потъваме заедно с него като пасажери. Връзките, които ни обвързват, единството, което представляваме като семейство, всичко това ни държи здраво един към друг и всички заедно – към него. Говорихме по този въпрос, той сякаш показа някакво разкаяние, но не съм убедена, че ме разбра докрай. Напомних му, че ако не друго, ще разбие сърцето на сестра си Саманта. Да не говорим за мен и останалите. Никой от нас не би останал същия, ако той ни напусне.