Когато Том се появи нея вечер, стана ясно, че доста е поразмислил. Иска да си почине от нашата връзка и време да си изясни нещата. Изведнъж му е станало ясно, какъв товар трябва да понесе на плещите си, ако останем заедно. Това решение ме съсипва, но дори в дълбокото си разочарование не мога да го виня за нищо. Ник се срути по стръмнината два пъти в рамките на десет дни. Няма как това да не наведе Том на мисълта, какъв ли би бил съвместният ни живот, ако се оженим. Сигурна съм, че перспективата не му се е видяла привлекателна. Дори за мен не е, като знам, колко крехък е Ник и колко лесно може да се стовари отгоре ни трагедията. Разбирам всичко това и за пръв път в живота си съм сърдита на Ник. За първи път неговата болест и проявленията й ми струват човек, на когото много държа. През следващите няколко дни съм разкъсвана от мъка и негодувание.
Ник го усети, когато го посетих отново. Не казах нищо, но бях тъжна, а ние сме толкова близки, че той веднага почувства нещо. Попита, какво има, аз отговорих неопределено, той попита за Том, срещна погледа ми и разбра, преди да му отговоря. Не се наложи да го правя. Той разбра. Отгатна ответа на Том спрямо последната му драма. Направих опит да омаловажа нещата с думите, че всичко ще се оправи, но всъщност Ник започна да ме успокоява, като каза че Том е прекрасен човек и скоро ще се завърне. Аз не бях убедена колкото него, но разговорът ни даде възможност да обсъдим отново поведението на Ник и отражението на всичко върху близките му. Мисля, че в оня момент не си давах сметка затова, че той няма избор. Аз приемах нещата като резултат от негово съзнателно взето решение, което разбира се, не бе така. Говорихме дълго, плакахме дълго, прегърнахме се крепко и аз отново се опитах да му обясня, колко съсипана бих останала без него. Надявах се да е разбрал и да направи нещо по въпроса, но той не бе в състояние.
Ник се оказа прав по въпроса за Том, разбира се. „Почивката“ му трая едва три седмици – три много дълги за мен седмици – и той се появи с извинения вечерта преди Деня на благодарността. Решихме да живеем ден за ден, без да градим големи планове за бъдещето. Имаше много поводи да бъда благодарна тази година – не само за връщането на Том, но и за оцеляването на Ник. Той излезе от болницата в деня преди празника и се прибра при Джули, под непрестанно наблюдение.
Всички деца бяха с мен на празника, както и Джон – продължаваме да се събираме всички за празниците. Ник пристигна с приятеля си Мик Ирландеца точно навреме за вечеря и двамата са много красиви в костюми, ризи и вратовръзки. Бе празник, който няма да забравя никога – изпълнен с радост, веселие и благодарност за всичко онова, което е от значение в живота.
А когато седнахме около пуйката, аз погледнах мълком Ники и се помолих това никога да не се повтори и той никога да не ни напусне. Исках да вярвам с цялото си сърце, че няма да се случи. Беше последния му Ден на благодарността.
≈ 17 ≈
Трето предупреждение
Без да ще, Ник ни даде един коз с втория си опит. Бих предпочела да не преживявам подобно нещо, но като посегна втори път на живота си, той ни осигури законно право да го хоспитализираме, когато преценим за необходимо или когато спре да взема лекарствата си. По този начин той би поставил в опасност живота си, което така убедително доказа. Вече няма да се налага да чакаме шест седмици, ако спре лития. Можем да го настаним в болница още в първия ден. Без разправии, без обяснения.
Можехме да му предявим 5150 – институт от здравния закон, който ни позволява да суспендираме гражданските му права за срок до три дни, през които ще бъде настанен в болница, а след това идва 5250, който дава възможност за двуседмично продължение и така нататък. Обсъждахме дори възможността за попечителство, но там се крият някои уловки и се отказахме.
Балансирал пак химичния състав на организма, Ник отново изглежда добре. Станал на крака, той работи усилено със състава и изглежда в прилично състояние на духа. Нищо не помни от ужасните часове в шоковата зала, които се отразиха така пагубно върху всички ни. Изплаши до смърт всички, освен себе си. И както обикновено, върна се към работата си с „Линк 80”.