Тъгата и грижата, които виждаш понякога в очите ми, както сам посочваш, идват от това, че аз наистина се тревожа за теб и знам, че точно сега ти е много трудно. Натъжавам се, като си помисля, че ти почти се изплъзна между пръстите ни. Тъжно ми е, когато си помисля, че не си доволен от начина, по който върви животът ти, тъй както ти се натъжаваш, когато видиш, че аз не съм щастлива. Но „разочарованието“, което забелязваш, не е причинено от теб, както и никога не е било, не е и сега. Ти не си ме разочаровал. Ти докосваш самата ми душа. Това винаги ти се удава с лекота, всеки път ме виждаш такава, каквато съм. От всички околни през последните много тежки година-две, ти си оня, който най-дълбоко ме е трогвал, най-често ми е носил утеха и сърдечен покой. Искам да помниш това!!!
Разочарованието, което забелязваш понякога, не е породено от теб и никога не е било (аз постоянно се хваля с теб!!!), а по-скоро от състоянието на собствения ми живот в момента. Посветих много години на съзиждането на разни неща, много неща, нашето семейство, моята кариера, живота ми с татко. В момента май съм се сринала надолу, за да се насадя на пачи яйца (също като в играта „Не се сърди човече стигнал си почти до финала, но хвърляш лош зар и попадаш в квадратче, на което пише „върни се в изходна позиция“ – случвало ти се е и на теб). Но аз не се отчайвам и пак ще тръгна напред квадратче по квадратче. Разочарованието, което виждаш, е последица от онова, което стана с брака ми, от заяжданията на медиите, от чувството за безсилие, когато трябва да ти помогна. Но не съм разочарована от теб.
Така е устроен животът. Всички ние се катурваме надолу понякога и всички се катерим обратно нагоре. Всъщност, аз се чувствам в известен смисъл по-добре, отколкото в миналото. Отново съзирам малко слънчева светлина навръх планината и то не само за себе си, но и за теб. И така, ръка за ръка, с помощта на ония, които обичаме и които ни обичат, с приятелите и мъничко късмет, ние ще се изправим, след като животът ни е съборил. Ти си ми подавал ръка по-често, отколкото мислиш. А моята ръка е винаги протегната, за да ти помогне. Винаги съм до теб, мило мое момче, и когато животът се покаже лош към теб, няма значение колко си голям или стар, колко ти е писнало и колко си разочарован, винаги можеш да се сгушиш в скута ми и постоиш така за малко.
Някои неща трябва да направим сами. Оня пръв скок над бездната, която сякаш ще ни погълне – това трябва да сторим сами и трябва много да вярваме, за да направим своя опит, точно както ти трябва да вярваш в себе си и една добра сила, която е по-голяма от теб. Но след това първо изпълзяване от бездната, която може и само да изглежда така безпределна, има много хора, които ще ти подадат ръка и ще те обичат, и ще бъдат на твое разположение, точно както съм аз, и както е Джули, и семейството, и приятелите. Ние всички сме готови да те подкрепим, мило мое момче, и на първо място аз.
Благодаря ти, затова че се интересуваш от състоянието ми, както и за онова прекрасно нещо, което си и което правиш. Сега точно може и да не се чувстваш много прекрасно, но ти наистина си.
Пожелавам ти само най-хубави неща. Надявам се музиката да ти донесе цялата радост и въодушевление, и удовлетворение, които заслужаваш, но независимо дали ще станеш звезда в общественото пространство, за мен винаги ще бъдеш и вече си станал. Ти си звезда като човек, скъпи Ник. И светлината ти е по-ярка, отколкото си мислиш.
Така че, зачерви гребена, засмей се и знай, че ти си радостта на живота ми, а не разочарование. Искам да си добре и щастлив и ако от време на време те затваряме „в килера“ заради собствената ти безопасност, то е малко като заключването на скъп брилянт в сейф, за да го запазиш от неприятности. Това може и да не „помага“ на брилянта, нито да повишава неговото качество, но му помага да не изчезне и го запазва невредим. Тъпо е да се постъпва така с човек, зная, но за мен ти си истински брилянт. Не бих понесла загубата ти – ако мислиш, че сега съм тъжна понякога, не можеш да си представиш, колко тъжна ще бъда, ако с теб се случи нещо ужасно. Не ми се и мисли. Така че, опитай се да бъдеш храбър, изпълзи от ямата, дори с мънички бебешки стъпки, скочи колкото можеш напред, и аз ще бъда там, протегнала ръце, отворила сърце… и с повече любов към теб, отколкото мога да ти опиша.