Прекарването в Хаваи толкова се харесва и на двама ни, че започваме да обядваме заедно всяка седмица. Всяка такава среща се превръща в празник. Колкото по-голям става, толкова повече си приличаме. Ние сме еднакво чувствителни, състрадателни, щедри, глупави и наивни понякога, имаме меки сърца, бърз ум и едно и също чувство за хумор. В различни моменти животът не ни е галил с перце и двамата знаем да ценим добрите му страни. Най-хубавото нещо е здравата връзка помежду ни, за която си даваме ясна сметка.
Откривам, че мога да разговарям с него абсолютно за всичко. Доверявам му тревоги, свързани със семейството, Джон, работата и дори с любовния ми живот. Той все още е луд по Том и много се радва, че нещата в това отношение се развиват добре. Предупреждавам го за капаните, които крие славата, убедена, че му предстои да я завоюва. Той е поразен от хората, които вече започват да му завиждат, независимо от това, че опитват да се възползват от него. Всеки от нас може да предложи разум и мъдрост на другия. Разглеждаме нещата от сходни гледни точки и това ни радва. Ник притежава поразително тънък усет към хората. Житейската му мъдрост е поразителна. Загрижеността му към мен, желанието му да бъда щастлива, са трогателни. Не бих могла да си представя това преди години, но той се превърна в един човек, когото обичам, уважавам, комуто мога да разчитам – нещо рядко в моя живот. Той също знае, че винаги може и ще може да разчита на мен. Двамата си вярваме напълно и никога не се разочароваме. Това е рядък дар от негова страна и аз го ценя високо.
Обядваме заедно всяка седмица, когато може и по-често, а в пролуките между концерти и репетиции той се отбива у дома, сяда в кабинета ми и просто си бъбрим. Подиграваме се с хора, които не харесваме или които се възприемат прекалено на сериозно, разказваме си мръсни вицове и във всичко това неизменно присъства някакъв елемент на невинност – ние вярваме на хората „недостатъчно и прекалено“, както се изразява Ник. Толкова много общо има помежду ни, толкова много не само се обичаме, но се харесваме, възхищаваме се един от друг.
След сватбата всеки поема по свой път за известно време. Аз ще водя децата в Европа за шест седмици. Ник тръгва на турне за десет и е истински въодушевен от перспективата. Аз се радвам за него и дори не се тревожа. Придружителите му тръгват с него, както винаги, а Джули ще лети всяка седмица до мястото, където е в момента, за да провери как е. Вече е създала организация в редица болници по маршрута му, да проверяват равнището на лития. Помислили сме за всичко, а той съсредоточава усилия върху музиката си. Никога не е изглеждал в по-добра форма, по-нормален или силен. В самия край на май всички насочваме вниманието си към сватбата на Беати.
Предната вечер провеждаме репетиция на тържествения обяд, която изобилства от шеги и закачки. Ники е очарован. Беати е прелестна в сатенената си рокля с цвят на лавандула, а Ник е направо неотразим в своя черен костюм. Прическата му е току-що направена, косата – блестящо черна, а сам той необикновено красив. Всички прекарваме много добре, а на другата сутрин правим снимки преди венчавката. Ник е невероятен в новия си смокинг.
Поведението му по време на церемонията е за пример. Нито следа от липса на задръжки и както е обещал, той ме придружава достолепно по централния проход на черквата. А когато церемонията започва, хваща ме под ръка и ме кара да се разтопя с думите, че ме обича. Снима ли са ни точно в този миг. Помня това добре.
Отвръщам, че и аз го обичам, че всяко дете е дар за своята майка, но той е специален случай, защото е бил много пъти дар за мен.
— Сега трябва да бъдеш добър към себе си, Ник – казвам му аз тихо. – Обичам те. – Аз се вълнувам, преди да тръгнем по пътеката, той усеща това и потупва ръката ми. После отново казва, че ме обича, целува ме, завежда ме до скамейката и отива напред при олтара, за да се присъедини към другите шафери. Никога не е изглеждал така добре.
Тази вечер танцува няколко пъти с мен, но се грижи и за поддържането на донжуанската си репутация. Накрая напусна приема в компанията на една от най-красивите жени там. Тя бе тридесетгодишна с изключително ефектен вид, особено хванала Ник под ръка, когато се готвят да си тръгнат. Коди ще ги кара. Ник така и не се научи да шофира, няма желание затова и знае, че шофирането не е по възможностите му. А и наистина не му бе необходимо, след като така или иначе, с него постоянно има някой. Липсата на задръжки би била смъртоносно оръжие на магистралата.