— Целуни ме, моля те! Нали не си ми много сърдита… вече? — каза Негово Величество.
Треската изчезна и той заспа.
Събуди се в нов свят, заобиколен от баща си, от майка си, от Мис Бейдъмс. Имаше толкова много любов по света и нито грам мъка и страх и беше глезен повече отколкото се полага и на няколко малки момченца. Той беше прекалено малък, за да морализаторствува на тема непостоянството на човешката природа или да се впечатлява прекалено много от преимуществата на едно провинение, на греха. Защото едва след като открадна короната, получи Любовта и правото да си играе с коша под масата.
Изтича да поиграе с Патси и жената на Посланика реши да му подари пак една целувка.
— Не! Не там! — каза той с открита безочливост, сочейки устните си. — Това е мястото на Мама. Тук ме целува тя!
— Ох! — каза тя! И после си помисли „Ами, предполагам, че трябва да се радвам на това. Децата са егоистични малки дребосъчета. А аз си имам Патси!“