Вторият сериозен опит, преди всичко да се обърне с главата надолу, започна, когато Ингмар прочете едно съобщение в „Дагенс Нюхетер“9, докато в желанието си да се скатае от работа седеше в служебната тоалетна. В него се казваше, че кралят се намирал в двореца „Тулгарн“10, за да разпусне няколко дни с лов на елени. Ингмар си зададе реторичния въпрос къде ли можеше да има елени, ако не в свободната Божия природа, а кой разполагаше с достъп до нея, ако не… всички! Както крале, така и обикновени служители на Кралската поща.
9 Шведски ежедневник. – Б. пр.
10 Летен дворец на кралското семейство, построен между 1720 и 1730 г., намиращ се на около час път с кола от Стокхолм. – Б. пр.
Той пусна водата за по-убедително и отиде да поиска нов отпуск. Главният счетоводител веднага се съгласи с откровената забележка, че дори не бил забелязал кога господин Квист се бил върнал от предишния.
На Ингмар отдавна не му бе оказвано доверието да наеме кола в Сьодертеле, затова първо трябваше да хване автобуса до Нюшьопинг11, където почтеният му вид стигна за сносен „Фиат 518“ втора употреба. После се насочи към „Тулгарн“ със скоростта, която четирийсет и осемте конски сили на автомобила му позволяваха.
11 Град в източната част на Централна Швеция. – Б. пр.
Ала някъде още на половината път бе пресрещнат от черен „Кадилак V8“, модел 1939-а. Кралят, разбира се. Беше се наловувал. И бе на път отново да му се изплъзне.
Ингмар светкавично обърна наетия фиат и тъй като имаше късмет с няколко поредни нанадолнища, успя да настигне кралския автомобил, който го превъзхождаше със сто конски сили. Следващата стъпка беше да се опита да го изпревари и може би да се престори, че двигателят му се е повредил.
Ала неспокойният шофьор на кадилака увеличи скоростта, за да не се изложи на гнева, който предполагаше, че кралят би изпитал, ако бъде задминат от един фиат. За нещастие обаче гледаше повече в огледалото за обратно виждане, отколкото в пътя пред себе си, затова на един завой кадилакът заедно с монарха и неговите придружители продължи право напред, чак докато всички паднаха в пълен с вода ров.
Густав V и останалите се отърваха без драскотина, но Ингмар нямаше как да го знае. Първата му мисъл беше да изскочи от колата и да помогне, като в същото време стисне ръката на краля. Ала втората бе: Ами ако беше убил стареца? А третата: Трийсет години тежък принудителен труд, това навярно бе прекалено висока цена за едно ръкостискане. Особено ако въпросната ръка принадлежеше на един труп. Пък и Ингмар не смяташе, че ще си спечели популярност сред сънародниците си. Убийците на крале рядко се радваха на популярност.
Така че обърна.
Паркира колата под наем пред централата на Комунистическата партия в Сьодертеле с надеждата, че вината за случилото се ще падне върху тъста му. Оттам извървя целия път до къщи, където каза на Хенриета, че е възможно току-що да е убил краля, към когото изпитваше толкова силна обич.
Съпругата му го утеши с думите, че навярно всичко е наред с краля, а дори и да не била права, това щяло да се отрази добре на семейните финанси.
На следващия ден пресата съобщи, че крал Густав V се е озовал в един ров по време на скоростно пътуване с кола, но е невредим. Хенриета прие новината със смесени чувства и си помисли, че сега поне съпругът й трябва да си е взел поука. Затова с надежда го попита дали е приключил с преследването на краля.
Не беше.
Третият сериозен опит, преди всичко да се обърне с главата надолу, включваше пътуване на Ингмар до Френската ривиера, до Ница, където осемдесет и осем годишният Густав V всяка година прекарваше късната есен, за да облекчи хроничния си бронхит. В едно от редките си интервюта монархът бе разказал, че когато не правел ежедневната си лека разходка по крайбрежната алея „Промнад де-з-Англе“, стоял на терасата на кралския апартамент в хотел „Англьотер“.
Тази информация беше достатъчна за Ингмар. Щеше да отиде там, най-случайно да срещне краля по време на неговата разходка, да се приближи и да се представи.
Какво щеше да стане след това, нямаше как да се знае. Двамата мъже вероятно щяха да си поговорят и ако настроението беше добро, вечерта Ингмар можеше да почерпи краля с едно питие в хотела. А защо не и да изиграят партия тенис на следващия ден?
− Този път вече нищо не може да се обърка – каза Ингмар на Хенриета.
− Хубаво – отговори съпругата му. – Виждал ли си ми цигарите?
Ингмар пропътува цяла Европа на автостоп. Отне му една седмица, но когато пристигна в Ница, беше достатъчно да поседи два часа на пейка на „Промнад де-з-Англе“, за да зърне високия, достолепен господин със сребърен бастун и монокъл. Боже, колко величествен беше! Кралят бавно се приближаваше. И бе сам.