Полицията, пристигнала на мястото на протеста, изслуша с интерес разсъжденията на демонстрантите, след което обоснова позицията на правителството по типичния за южноафриканските сили на реда начин.
Като откри огън.
Право по протестното шествие.
Двайсет и трима демонстранти загинаха почти веднага. На следващия ден полицията подкрепи доводите си с помощта на хеликоптери и бронирани коли. Преди димът да се разсее, още няколкостотин души бяха убити. По тази причина Дирекцията по образованието към общината на Йоханесбург можеше да намали сумите, отпуснати от бюджета за Совето, позовавайки се на недостиг на ученици.
Номбеко пропусна всичко това – тя бе превърната в роб на държавата и пътуваше в автомобил към дома на новия си господар.
− Още много ли остава, господин инженер? – поинтересува се, най-вече за да каже нещо.
− Не, не особено – отвърна Ван дер Вестхойзен. – Но ти не трябва да се обаждаш, щом не те питат. Достатъчно е да отговаряш, когато се обръщат към теб.
Инженер Вестхойзен беше многостранна личност. Още в съдебната зала на Номбеко й бе станало ясно, че е лъжец. В колата установи, че е и алкохолик. На всичкото отгоре беше пълен мошеник в професионално отношение. Нямаше и понятие от работата си, но се бе издигнал и се задържаше на върха благодарение на лъжи и използване на хора, които бяха компетентни.
Това би могло да бъде просто детайл от цялата история, ако инженерът не беше натоварен с изпълнението на една от най-секретните и отговорни задачи на света. Той бе човекът, от когото се очакваше да превърне Южна Африка в ядрена държава. Проектът се ръководеше от изследователската база „Пелиндаба“, намираща се на около час път северно от Йоханесбург.
Нищо от това, разбира се, не бе известно на Номбеко, но щом наближиха местоработата му, тя почувства, че нещата не са толкова прости, колкото първоначално си бе представяла.
Точно когато конякът свърши, стигнаха до външния периметър на базата. След като се легитимираха, им позволиха да минат от другата страна на висока три метра ограда, по която течеше ток с дванайсет хиляди волта напрежение. Следваше петнайсетметрова отсечка, охранявана от пазачи с кучета, преди вътрешния вход и още една ограда със същата височина и същото напрежение като първата. За капак на всичко на някой му беше дошло наум да постави и минно поле около цялата база, в пространството между електрическите огради.
− Ето тук ще изкупваш вината за престъплението си – каза инженерът. – И тук ще живееш, за да не избягаш.
Електрически огради, пазачи с кучета и минно поле бяха фактори, които Номбеко не бе взела предвид в съда няколко часа по-рано.
− Изглежда уютно – рече тя.
− Пак се обаждаш, без да са те питали – отбеляза инженерът.
***
Началото на програмата за ядрено оръжие на Южна Африка бе положено през 1975-а – година преди пияният инженер Ван дер Вестхойзен да блъсне с колата си едно чернокожо момиче. В деня на произшествието той имаше две причини да седи в хотел „Хилтън“ и да се налива с коняк, докато персоналът любезно не му посочи вратата. Едната беше фактът, че е алкохолик. Нуждаеше се от поне литър „Клипдрифт“ на ден, за да се поддържа във форма. Другата беше лошото му настроение. И чувството за безизходица. Вестхойзен тъкмо бе провел неприятен разговор с министър-председателя Форстер, който бе изразил недоволството си, че за цяла година не е бил постигнат никакъв напредък.
Инженерът се опита да го убеди в противното. На бизнес фронта например били започнали да работят на обменни начала с Израел. Наистина инициативата за тази дейност принадлежала на самия министър-председател, но сега в посока Йерусалим бил превозван уран, а срещу него от там получавали тритий. Двама израелски агенти пък пребивавали в „Пелиндаба“ за целите на проекта.
Да, министър-председателят нямал оплаквания относно съвместната работа с Израел, Тайван и останалите. Това, което куцало, било самото производство. Или както Форстер се изрази:
− Не ни давайте купища обяснения за щяло и нещяло. Не се измъквайте с партньорства оттук-оттам. По дяволите, дайте ни една атомна бомба, господин Ван дер Вестхойзен. И след това още пет.
***
Докато Номбеко се настаняваше зад двойната ограда в „Пелиндаба“, министър-председателят Балтазар Йоханес Форстер седеше в двореца си и въздишаше. Беше зает от ранно утро до среднощ. Най-неотложната задача на бюрото му в момента бе създаването на планираните шест атомни бомби. Ами ако оня подлизурко Вестхойзен не беше подходящият човек за тази работа? Той все говореше ли, говореше, но не представяше никакви резултати.