Китайските момичета се вслушаха в препоръките на Номбеко и свалиха дозата от петстотин милилитра на четиристотин, ала направиха грешката да оставят малката сестра да се погрижи за самото дозиране – с други думи, тази от тях, която поради крехката си възраст не бе взела участие в заниманията им навремето. И тя сложи по четиристотин милилитра етиленгликол на куче още при първия, предпазлив опит. Дванайсет часа по-късно всички осем кучета бяха точно толкова мъртви, колкото и онези в „Парктаун Уест“ няколко години по-рано. В допълнение и котката на шефа на охраната, която скришом ядеше от тяхната храна, беше в критично състояние.
Етиленгликолът има свойството от червата бързо да достига до кръвта. След това в черния дроб се превръща в гликолалдехид, гликолова киселина и оксалат. Ако количеството им е достатъчно голямо, те на свой ред удрят бъбреците, преди белите дробове и сърцето също да пострадат. Непосредствената причина за смъртта в случая с осемте кучета бе спиране на сърцето.
В резултат на неправилните сметки на малката сестра беше даден сигнал за тревога, всички пазачи бяха в пълна бойна готовност и за Номбеко, разбира се, стана невъзможно да се измъкне в кофа за боклук.
Още на втория ден момичетата бяха привикани на разпит, ала докато те седяха и категорично отричаха, представителите на отдела по сигурността откриха почти празна кофа с етиленгликол в багажника на колата на един от двеста и петдесетте служители в базата. Благодарение на шкафа на инженера Номбеко разполагаше с достъп до гаража; конкретният багажник беше единственият, който се бе оказал незаключен, а тя все някъде трябваше да сложи кофата. Собственикът на колата беше с малко неясен морал – от една страна, никога не би предал родината си, но от друга, за лош късмет, точно в този ден бе откраднал куфарчето на шефа на отдела си, в което имаше както пари, така и чекова книжка. То бе намерено до кофата и когато едното бе свързано с другото, служителят беше задържан, разпитан и уволнен. След това бе осъден на шест месеца затвор за кражба плюс трийсет и две години за терористичен акт.
− Размина ни се на косъм – каза малката сестра, щом всички подозрения срещу трите бяха свалени.
− Ще опитаме ли пак? – попита средната.
− Само че ще трябва да изчакаме да докарат нови кучета – отвърна голямата. – Предишните измряха.
Номбеко не каза нищо. Ала си помисли, че изгледите за нейното собствено бъдеще не бяха много по-светли от тези на котката на шефа на охраната, която бе започнала да получава гърчове.
Глава 4
За един добър самарянин, един крадец на колело и една домакиня, на която й се пуши все повече и повече
ТЪЙ КАТО ПАРИТЕ ОТ Хенриета бяха свършили, Ингмар не беше ял нищо почти през цялото пътуване на автостоп от Ница обратно до Сьодертеле. Ала в Малмьо мръсният и прегладнял пощенски чиновник се натъкна на един войник от Армията на спасението16, който след дълъг ден в служба на Бога се прибираше вкъщи. Ингмар го попита дали му се намира парче хляб.
16 Международна мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век. – Б. пр.
Човекът веднага се остави да бъде завладян от духа на любовта и състраданието, и то до такава степен, че покани Ингмар в дома си.
Там го нагости с печено свинско и пюре от ряпа, картофи и моркови, след което го настани в собственото си легло, а самият той щеше да спи на пода пред печката. Ингмар се прозина и каза, че е впечатлен от доброжелателството на домакина. Войникът от Армията на спасението отвърна, че обяснението за неговите дела се намира в Библията, най-вече в Евангелието от Лука, в което се разказва за добрия самарянин. И попита Ингмар дали би имал нещо против, ако прочете няколко реда от Светото писание.
− Няма проблем – отговори той, − но тихо, че трябва да спя.
После заспа. А на сутринта се събуди от аромата на прясно изпечен хляб.
След закуската благодари на милосърдния войник, взе си довиждане и му открадна колелото. Докато се отдалечаваше, въртейки педалите, се чудеше дали не беше Библията, която казваше, че нуждата не признава закони. Ингмар не беше сигурен.
Във всеки случай продаде откраднатото колело в Лунд и с парите си купи билет за влак до къщи.
На вратата го посрещна Хенриета. Преди да успее да отвори уста, за да му каже добре дошъл, Ингмар й съобщи, че вече е време да си направят дете.