Тя всъщност имаше цял куп въпроси, не на последно място как така съпругът й изведнъж искаше да си легне без проклетата кутия с презервативи за американски войници под мишница, но не беше толкова глупава, че да не се съгласи. Единственото й условие бе Ингмар да вземе душ, защото миришел почти толкова зле, колкото и изглеждал.
Първото приключение на двойката без презерватив продължи четири минути. Ала Хенриета все пак бе доволна. Любимият й глупчо си беше отново вкъщи и дори бе изхвърлил презервативите в кофата, преди да си легнат. Дали това означаваше, че всички щуротии бяха приключили? И че може би щяха да бъдат благословени с едно малко бебенце?
Петнайсет часа по-късно Ингмар се събуди. Разказа, че най-сетне установил контакт с краля там на юг, в Ница. Или по-скоро се случило обратното. Кралят установил контакт с него. Е, по-точно с челото му, използвайки бастуна си.
− Мили боже! – възкликна Хенриета.
Ала всъщност Ингмар можел само да му благодари. Суверенът му отворил очите. Накарал го да проумее, че монархията е дело на дявола, което трябва да бъде изкоренено.
− Дело на дявола ли? – изуми се съпругата му.
− Което трябва да бъде изкоренено.
Но начинанието изисквало както търпение, така и хитрост. В плана влизало и двамата с Хенриета да си направят дете. Между другото, той щял да се казва Холгер.
− Кой? – попита тя.
− Как кой, нашият син.
Хенриета, която през целия си зрял живот мълчаливо бе копняла за Елса, каза, че със същия успех можело да имат дъщеря, ако въобще бъдели дарени с дете. Ала в отговор научи, че трябвало да престане да е толкова отрицателно настроена. Ако вместо това получел нещо за ядене, обещавал да й разкаже какво щяло да става оттук нататък.
Хенриета бързо се отзова. Поднесе му яхния на тиган с червено цвекло и яйца.
Между хапките Ингмар се впусна в подробности за срещата си с Густав V. За първи, но далеч не последен път, спомена думите „разносвач“ и „мошеник“. За втори, но далеч не последен път, спомена удара със сребърния бастун по челото.
− И заради това сега монархията трябва да бъде изкоренена? – прекъсна го Хенриета. – С търпение и хитрост? И как точно смяташ, че ще се проявят търпението и хитростта?
Онова, което си мислеше, ала не изрази на глас, бе, че съдейки по досегашния им съвместен живот, нито търпението, нито хитростта бяха сред силните страни на съпруга й.
Ами търпението се състояло в това, че макар двамата с Хенриета да си били направили бебе вчера, Ингмар съзнавал, че ще минат няколко месеца, преди малкият да се появи на бял свят, а после години, преди Холгер да е достатъчно голям, за да поеме нещата в свои ръце.
− Какво да поеме? – попита Хенриета.
− Борбата, скъпа ми Хенриета. Борбата.
Ингмар бе разполагал с предостатъчно време за размисъл, пътувайки на автостоп през Европа. Премахването на монархията нямало да бъде лесно. По-скоро ставало въпрос за начинание, което щяло да трае до живот. Или дори повече. Ето къде се появявал Холгер в цялата картина. Понеже ако Ингмар си отидел, преди борбата да е спечелена, синът щял да я продължи.
− Но защо точно Холгер? – недоумяваше Хенриета.
Е, всъщност момчето можело да се казва както си иска, не името било важно, а борбата. Щяло обаче да бъде непрактично да не му дадат никакво име. Ингмар първо си мислел за Вилхелм – на известния писател и републиканец Вилхелм Муберг17, ала впоследствие съобразил, че един от синовете на краля – принц и херцог на Сьодерманланд18, също се казвал така.
17 Вилхелм Муберг (1898–1973) – шведски журналист, писател, драматург и историк. Известен е с откритата си критика на шведската монархия. – Б. пр.
18 Област в Централна Швеция. – Б. пр.
Затова прехвърлил наум други имена от А нататък и когато при пътуването с велосипед от Малмьо до Лунд стигнал до Х, се сетил за онзи войник от Армията на спасението, с когото се бил запознал предишния ден. Той се казвал Холгер и имал наистина добро сърце, макар и да бил малко небрежен по отношение на количеството въздух в гумите на колелото си. Честността и щедростта му били действително впечатляващи, пък и Ингмар не можел да си спомни за нито един благородник в света с това име. Холгер било точно толкова далеч от книгата с имената и родословието на аристокрацията, колкото ситуацията изисквала.
Така Хенриета бе добила горе-долу пълна представа за нещата: най-запаленият монархист на Швеция сега щял да посвети живота си на свалянето на кралското семейство. Той смятал да следва призванието си, докато е жив, а и да се погрижи неговите потомци да бъдат подготвени, когато денят на кончината му настъпел. Всичко това, взето заедно, го правело както хитър, така и търпелив.