− Не потомци – поправи се Ингмар. – Потомък. Ще се казва Холгер.
***
Холгер обаче явно въобще не бързаше, за разлика от своя баща. През следващите четиринайсет години Ингмар се отдаде основно на две дейности:
1) да изчете всичко, което можеше да открие за безплодието, и
2) пространно и с неконвенционални средства да злослови по адрес на краля като явление и личност.
Междувременно не беше по-небрежен в работата си като най-нископоставен служител в пощата в Сьодертеле, отколкото началникът му би могъл да понесе, благодарение на което уволнението все му се разминаваше.
След като бе прегледал цялата градска библиотека на Сьодертеле, започна редовно да пътува до Стокхолм и обратно, за да посещава Кралската библиотека. Ужасно име, но там имаше предостатъчно книги.
Ингмар научи всичко, което си заслужаваше да се знае за проблемите с овулацията, хромозомните аберации и нарушената сперматогенеза. Когато се зарови по-надълбоко в архива, възприе и информация с по-съмнителна научна стойност.
Например в определени дни се разхождаше гол от кръста надолу, щом се прибереше вкъщи от работа (обикновено петнайсет минути преди края на работното му време), докато си легнеше. По този начин поддържаше скротума си охладен, което, според прочетеното, било добре за подвижността на сперматозоидите.
− Може ли да разбъркаш супата, та аз да простра прането, Ингмар? – случваше се да попита Хенриета.
− Не, защото тогава скротумът ми ще е твърде близо до печката – отговаряше той.
Хенриета продължаваше да обича мъжа си, понеже бе така пълен с живот, но от време на време имаше нужда да потърси малко спокойствие, като изпуши една допълнителна цигара „Джон Силвър“. И още една. Плюс още една в случаи като онзи път, когато Ингмар искаше да помогне и отиде до хранителния магазин, за да купи сметана. Гол от кръста надолу от чиста разсеяност.
Иначе беше по-скоро вманиачен, отколкото разсеян. Бе научил например кога Хенриета очакваше месечния си цикъл. Така през безполезните дни можеше да ходи да вгорчава живота на своя държавен глава. Което той действително правеше, по-скромно или по-мащабно.
Успя дори да уважи Негово Величество на деветдесетия му рожден ден на 16 юни 1948 година, като точно в подходящия момент разгърна пред кралския кортеж плакат, широк тринайсет метра, с текст „Умри, дърт козел, умри!“. По това време зрението на Густав V бе силно нарушено, но и слепец би могъл да прочете какво пишеше там. Според „Дагенс Нюхетер“ на следващия ден кралят заявил: „Виновникът трябва да бъде заловен и доведен при мен!“.
А, значи, сега искаше да се срещне с него.
След успеха на „Кунгсгатан“19 Ингмар се държа сравнително кротко чак до октомври 1950 година, когато нае млад и нищо неподозиращ тенор от Стокхолмската опера да пее Bye, Bye, Baby под прозорците на „Дротнингхолм“, където Густав V лежеше на смъртния си одър. Тенорът отнесе един здрав пердах от множеството, участващо в бдението пред двореца, докато Ингмар, който добре познаваше храстите в района, успя да се измъкне невредим. Пострадалият му написа гневно писмо, в което настояваше да получи не само договореното заплащане от двеста крони, но и още петстотин за нанесени физически и психически травми. Ала тъй като Ингмар бе наел тенора под фалшиво име и още по-фалшив адрес, искът не стигна по-далеч от началника на бунището на Льовста, който го прочете, смачка го и го изхвърли в пещ за горене номер две.
19 „Кралската улица“ – парадна улица в центъра на Стокхолм. – Б. пр.
През 1955 година Ингмар се включи в традиционната обиколка на новия крал из страната, така наречената „ериксгата“, без да успее да създаде каквито и да било неприятности. Почти беше започнал да се отчайва и реши, че трябва да предприеме по-смели мерки и да не се задоволява само с това да влияе на общественото мнение. Дебелият задник на краля седеше на трона по-сигурно от когато и да било.
− Не можеш ли да я зарежеш вече тая работа? – попита Хенриета.
− Пак си отрицателно настроена, скъпа моя. Чувал съм, че жената трябва да мисли положително, за да забременее. Между другото, четох, че не бива да пиеш живак, защото бил опасен за всяка начална бременност.
− Живак ли? – не повярва на ушите си Хенриета. – Че защо, за бога, бих пила живак?
− Нали и аз това казвам! И да не слагаш соя в храната си.
− Соя? Какво е това?
− Не знам. Но не го слагай в храната си.
През август 1960 година Ингмар имаше нова идея за забременяване – пак нещо, което беше прочел. Само че му бе малко неудобно да я сподели с Хенриета.