− Сега пък какво има? – попита Вестхойзен.
− Ами просто си мислех… − започна Номбеко, без да бъде прекъсната. – Просто си мислех, че щом е прекалено тясно в цяла Южна Африка, с изключение на Калахари, където цари забрана за взривяване, тогава защо не направите опита в океана?
Южна Африка беше заобиколена от три страни от почти безкрайни океани. Номбеко дълго бе смятала, че щом пустинята вече не е вариант, изборът на място за пробното взривяване трябва да е очевиден и за малко дете. Детето Вестхойзен грейна. За една секунда. После си спомни, че службите за сигурност го бяха предупредили при никакви обстоятелства да не си сътрудничи с флота. Обстойното разследване, което бе извършено, след като американският президент Картър очевидно бе научил за планираното пробно взривяване в Калахари, бе посочило вицеадмирал Йохан Шарл Валтърс като главен заподозрян. Той бе посетил „Пелиндаба“ само три седмици преди телефонния разговор с Картър и тогава беше получил пълна представа за проекта. Освен това бе прекарал поне седем минути сам в кабинета на Вестхойзен, когато той една сутрин закъсня заради задръстване (такава бе версията му по време на разпита, а всъщност се беше заседял малко по-дълго в бара, където винаги пиеше закуската си). Основната теория беше, че Валтърс се е разсърдил и е изпял всичко на САЩ, щом му е станало ясно, че няма да му бъде позволено да въоръжи подводниците си с ядрено оръжие.
− Нямам вяра на флота – промърмори инженерът на чистачката си.
− Тогава се обърнете за помощ към Израел – подхвърли Номбеко.
В този момент телефонът иззвъня.
− Да, господин министър-председател… Разбира се, че съм наясно какво е значението на… Да, господин министър-председател… Не, господин министър-председател… Тук не съм съвсем съгласен с вас, ако може да ме извините. На бюрото ми се намира подробен план как заедно с Израел да извършим пробно взривяване в Индийския океан. В рамките на три месеца, господин министър-председател. Благодаря, господин министър-председател, много любезно от ваша страна. Още веднъж благодаря. Да, довиждане.
Инженер Вестхойзен затвори и пресуши цялата чаша коняк, която тъкмо бе напълнил. След което каза на Номбеко:
− Какво стоиш там? Доведи двамата израелци.
Така и стана – пробното взривяване бе проведено успешно заедно с Израел. Инженер Вестхойзен си помисли с признателност за бившия министър-председател и бивш нацист Форстер заради гениалния му ход да установи сътрудничество с Йерусалим – във войната, любовта и политиката всички средства са позволени. Представителите на Израел в базата бяха двама надути агенти на Мосад. За съжаление, инженерът се срещаше с тях по-често, отколкото смяташе за необходимо, и така и не се научи да търпи надменната им усмивка, която сякаш казваше: „Как може да си толкова тъп, че да си купиш едва изсъхнала глинена гъска и да повярваш, че е на две хиляди години?“.
След като соченият за предател вицеадмирал Валтърс не бе допуснат до проекта, Америка не разбра нищо повече. Ха! Вярно, че взривът бе засечен от американския сателит „Вела“, но тогава вече беше твърде късно.
Новият министър-председател П. В. Бота бе толкова възхитен от резултатите на пробното взривяване, че отиде на посещение в „Пелиндаба“ и занесе три бутилки шампанско от Констанция22. В кабинета на Вестхойзен устрои тържество с инженера, двамата агенти на Мосад и една местна чернилка, която отговаряше за сервирането. Министър-председателят никога не би си позволил да нарече чернилката чернилка – положението му изискваше друго отношение. Ала да мислиш това, което мислиш, не беше забранено.
22 Предградие на Кейптаун. – Б. пр.
Така или иначе, тя сервираше, както се очакваше от нея, а в останалото време се стараеше да се слее с белия тапет, доколкото беше възможно.
− За ваше здраве, господин инженер! – каза министър-председателят Бота и вдигна чашата си. – За ваше здраве!
Инженер Ван дер Вестхойзен изглеждаше подобаващо смутен в ролята си на герой и дискретно поиска тази какйбешеимето да му долее чашата, докато министър-председателят приятелски разговаряше с агентите на Мосад.
Ала тогава в един миг доста приятната обстановка се превърна точно в обратното. Това се случи, когато министър-председателят отново се обърна към Вестхойзен и попита:
− Между другото, какво мислите за проблема с трития, господин инженер?
***
Миналото на министър-председателя П. В. Бота бе сходно с това на неговия предшественик. Навярно обаче новият лидер на страната беше малко по-умен, тъй като се отказа от нацизма, щом видя накъде е тръгнал, и вместо това започна да нарича убежденията си „християнски национализъм“.