По тази причина отърва затвора, когато съюзниците затвърдиха позициите си в световната война, и можеше да гради политическа кариера, без да се налага да бъде поставян под карантина, докато се излекува от възгледите си.
Бота и неговата Реформаторска църква знаеха, че Истината се намира в Библията, стига човек да чете достатъчно внимателно. Все пак още Първа книга Моисеева разказваше за Вавилонската кула – опита на човека да стигне до небето. Според Бог това било проява на самонадеяност, той се ядосал и разпръснал хората по света и смесил езиците за наказание.
Различни народи, различни езици. Бог бе целял да разграничи хората. Това беше зелена светлина от най-горе те да бъдат разделяни според цвета на кожата им.
Големия крокодил чувстваше, че и в кариерата се бе издигнал с Божията помощ. Не след дълго бе назначен за министър на отбраната в правителството на предшественика си Форстер. От тази позиция организира мащабна въздушна атака срещу терористите, които се криеха в Ангола – акция, която нищо неразбиращият свят нарече избиване на невинни. „Имаме снимков материал!“, казваше светът. „Това, което е невидимо за очите, е най-важното“, твърдеше Крокодила и успяваше да убеди единствено майка си.
Проблемът на Вестхойзен в настоящия момент беше, че бащата на П. В. Бота бе служил като главнокомандващ във Втората бурска война23 и военните стратегии бяха в кръвта и на сина. Затова той имаше известни познания по техническата част на програмата за ядрено оръжие, чийто главен представител беше инженерът. Бота нямаше основание да подозира, че Вестхойзен е напълно некомпетентен. Въпросът му бе продиктуван от чисто любопитство.
23 Бурските войни се водят в периода 1880–1881 г. и 1899–1902 г. между Британската империя и заселниците на двете независими бурски републики – Трансваал и Орания. – Б. пр.
***
Инженер Вестхойзен не бе продумал в продължение на десет секунди и ситуацията беше на път да стане доста неприятна за него – и животозастрашаваща за Номбеко, която си мислеше, че ако идиотът не отговори на най-простия въпрос на света, ще изгори по най-бързия начин. А после и самата тя. Беше й омръзнало все да се налага да го спасява, но независимо от това извади от джоба си резервната бутилка с „Клипдрифт“ в неутрално кафяво, приближи се до инженера и обясни, че очевидно астмата на господин Вестхойзен отново се била влошила.
− Ето, пийнете една голяма глътка, за да си възвърнете способността да говорите и да можете да кажете на господин министър-председателя, че краткият период на полуразпад на трития не представлява проблем, защото не е свързан с взривния ефект на бомбата.
Инженерът пресуши цялата медицинска бутилка и веднага се почувства по-добре. През това време министър-председателят Бота гледаше невярващо прислужницата.
− Вие да не би да сте запозната с проблема с трития? – попита той.
− Не, как ли пък не – засмя се Номбеко. – Нали разбирате, аз съм тук в кабинета и чистя всеки ден, а инженерът почти непрекъснато си мърмори формули и странни неща. И явно нещо е влязло и в моя малък мозък. Желаете ли да ви напълня чашата, господин министър-председател?
Бота прие още шампанско и не престана да гледа след Номбеко, докато тя се връщаше към тапета си. В това време инженерът се прокашля, помоли за извинение за пристъпа на астма, който бил получил, както и за факта, че прислужницата му била проявила нахалството да си отвори устата.
− Значи, периодът на полуразпад на трития не е свързан с взривния ефект на бомбата – обясни Вестхойзен.
− Да, това току-що го чух от сервитьорката – отбеляза министър-председателят кисело.
Бота спря с трудните въпроси и бързо се развесели благодарение на големите количества шампанско, които Номбеко щедро му наливаше. Инженер Вестхойзен преживя и тази криза. А заедно с него и неговата чистачка.
Когато първата бомба беше готова, два независими един от друг висококвалифицирани екипа създадоха своя собствена бомба, използвайки първата като образец. Екипите бяха инструктирани да водят записки как точно са работили. По този начин втората и третата бомба можеха да бъдат подробно сравнени – най-напред една с друга, а после и с първата. Самият инженер и никой друг (с изключение на тази, която не се броеше) отговаряше за този процес.
Ако бомбите бяха еднакви, значи, всичко беше наред. Два независими един от друг работни екипа не би трябвало да допуснат едни и същи грешки на такова високо ниво. Според тази какйбешеимето статистическият риск това да се случи възлизаше на 0,0054 процента.