***
Номбеко продължаваше да търси нещо, което можеше да й даде надежда. Трите китайски момичета имаха известни познания, като например, че египетските пирамиди се намират в Египет, как се тровят кучета и какви са тънкостите при кражба на портфейл от вътрешния джоб на палто. Такива неща.
Инженерът често недоволстваше от случващото се в Южна Африка и по света, ала информацията от този източник трябваше да се пресява и приема с едно наум, защото според него като цяло всички политици на земята бяха или идиоти, или комунисти и всичките им решения – или идиотски, или комунистически. А ако бяха комунистически, бяха и идиотски.
Когато един бивш холивудски актьор бе избран за президент на САЩ, Вестхойзен осъди не само него, но и целия му народ. Роналд Рейгън обаче не бе наречен „комунист“. Вместо това инженерът насочи вниманието си към предполагаемата сексуална ориентация на президента, изповядвайки тезата, че всички мъже, които поддържат мнение, различно от неговото, са хомосексуалисти.
Ала при цялото ни уважение към китайските момичета и Вестхойзен, като източник на информация те не можеха да се мерят с телевизора в чакалнята пред кабинета на инженера. Номбеко тайно го включваше и следеше новините и дискусиите, преструвайки се, че търка пода. Този коридор бе най-чистият в цялата изследователска база.
− Пак ли миеш пода тук? – попита ядосано Вестхойзен веднъж, когато се домъкна на работа в десет и половина преди обяд, поне петнайсет минути по-рано, отколкото го бе очаквала. – И кой е пуснал телевизора?
Това можеше да завърши зле от гледна точка на достъпа до информация, ала Номбеко познаваше своя началник. Вместо да отговори на въпроса му, тя смени темата:
− Видях една полупразна бутилка „Клипдрифт“ на бюрото ви, докато чистех вътре, и си помислих, че конякът е стар и трябва да се изхвърли. Но не бях сигурна и исках първо да се допитам до вас.
− Да се изхвърли? Ти да не си се побъркала? – викна инженерът и побърза да влезе в кабинета си и да се увери, че живителните капки са си на мястото. За да не й щукне някоя глупост на тази какйбешеимето, веднага ги прехвърли от бутилката в собствената си кръвоносна система. И скоро забрави за телевизор, под и прислужница.
***
И така, един ден най-накрая се появи.
Възможността.
Ако Номбеко си изиграеше картите както трябва, а в допълнение успееше да заеме и малко от късмета на инженера, скоро щеше да е свободна жена. Свободна и преследвана, но все пак. Макар че тя беше в пълно неведение за това, възможността се зараждаше от другата страна на земното кълбо.
Фактическият лидер на Китай – Дън Сяопин, бе показал талант да надхитрява противниците си още преди изкуфелият Мао Дзъдун да успее да умре. Най-поразителен навярно бе слухът, че не е позволил на дясната ръка на Мао – Джоу Ънлай, да се лекува, когато се бе разболял от рак. Да си пациент с рак без медицинска грижа рядко води до нещо добро. Зависи от гледната точка, разбира се. Така или иначе, Джоу Ънлай умря двайсет години след неуспешния опит на ЦРУ да го взриви.
После Бандата на четиримата начело с последната съпруга на Мао продължи да се меси. Но щом старият най-сетне издъхна, четиримата бяха заловени и затворени, а Дън нарочно забрави къде бе оставил ключа.
Във външната политика бе силно раздразнен от досадника Брежнев в Москва. Който бе наследен от досадника Андропов. Който бе наследен от Черненко – най-големия досадник от всички. Ала, за щастие, Черненко едва встъпи в длъжност, преди да се оттегли завинаги. Казваха, че Роналд Рейгън в САЩ го е изплашил до смърт със своите „Звездни войни“. Сега някакъв Горбачов бе поел нещата… от досадник на хлапе. Новият определено трябваше много да се доказва.
Наред с всичко останало, позицията на Китай в Африка също беше постоянен източник на безпокойство. В продължение на няколко десетилетия Съветският съюз се бе намесвал в различни освободителни движения там. Руското участие в Ангола в момента беше отличен пример. Партията за освобождение MPLA получаваше съветски оръжия в замяна на постигнати резултати в правилната идеологическа посока. Съветската посока, разбира се. Дявол да го вземе!
Съветският съюз оказваше влияние на Ангола и други страни в региона в посока, обратна на тази, която САЩ и Южна Африка искаха. Така че каква беше позицията на Китай в цялата тази бъркотия? Да подкрепя комунистическите ренегати в Кремъл? Или да тръгне ръка за ръка с империалистите от САЩ и режима на апартейд в Претория?
Дявол да го вземе, още веднъж!