25 Лъв, африкански слон, бивол, леопард и носорог. – Б. пр.
Номбеко слезе от ланд роувъра и се отправи към ресторанта заедно с инженера. Беше напълно съсредоточена върху предстоящото си бягство. Можеше ли да мине през кухнята и от там през задния вход? Някъде между основното ястие и десерта?
Мислите й бяха прекъснати от Вестхойзен, който спря и посочи към нея.
− Какво е това? – попита той.
− Това ли? – каза Номбеко. – Та това съм аз. Както и да ми е името.
− Не, глупачке, това, с което си облечена.
− Това е яке.
− И защо си облечена с него?
− Защото е мое. Да не би да сте попрекалили с коняка днес, ако мога да попитам, господин инженер?
Вестхойзен нямаше сили да продължава да се кара на чистачката си.
− Мисълта ми, ако имаш достатъчно акъл в главата, за да проумееш, е, че якето е твърде грозно.
− Това е единственото ми яке, господин инженер.
− Не ме интересува. Не може да изглеждаш така, сякаш си от някое гето, когато ще се срещаш с президента на страната.
− Което си е самата истина – отбеляза тя.
− Веднага си свали якето и го остави в колата. И побързай, президентът чака.
Номбеко осъзна, че планираното бягство току-що бе пропаднало. Подплатата на единственото й яке бе пълна с диаманти, с които щеше да живее до края на дните си – ако обстоятелствата й позволяха. Без тях, с южноафриканското не-правосъдие по петите… Не, тогава можеше просто да си остане където беше. Сред президенти, китайски служители, бомби и инженери. И да очаква съдбата си.
***
Вечерята започна с това, че Вестхойзен разказа на президента за произшествието със скорпиона по-рано същия ден. Увери го обаче, че няма за какво да се тревожи, тъй като той предвидливо бил взел със себе си прислужницата, която говорела езика на китаеца.
Чернокожа южноафриканка, говореща китайски? А и не беше ли същата, която сервираше и обсъждаше проблема с трития по време на първото му посещение в „Пелиндаба“? П. В. Бота реши да не се задълбава, вече достатъчно го болеше главата. И се задоволи с уверението на инженера, че преводачката не представлява заплаха за сигурността, понеже чисто и просто никога не напуска базата.
П. В. Бота, в ролята си на президент, пое разговора в свои ръце. И взе да разказва за славната история на Южна Африка. Номбеко се бе примирила с мисълта, че деветте години затвор няма да свършат скоро. Затова поради липса на нови идеи как да обърне нещата в своя полза, преведе всичко дословно.
Президентът разказа още за славната история на Южна Африка. Номбеко преведе дословно.
Президентът разказа още малко за славната история на Южна Африка. На Номбеко й омръзна да засипва китайския служител с тази информация, без която той спокойно можеше да мине. Ето защо се обърна към него и му рече:
− Ако желаете, ще продължа със самохвалствата на президента. Или пък мога да ви кажа, че в един момент ще стигне до това колко са добри в създаването на сложни оръжия и как по тази причина вие, китайците, трябва да ги уважавате.
− Благодаря ви за откровеността, госпожице – отвърна китайският служител. – И сте напълно права, че не ми е нужно да слушам повече за качествата на вашата родина. Но сега бихте ли превели, че съм признателен за този ярък исторически разказ?
Вечерята продължи. Когато сервираха основното ястие, дойде време и инженер Вестхойзен да покаже колко е способен и умен. Забърка голяма каша, като изрече купища технически лъжи, лишени от всякакъв смисъл. Ала така се оплете, че дори президентът загуби нишката (пак се прояви късметът на инженера, който никога не го напускаше чак до момента, когато го напусна). Номбеко щеше да се затрудни да преведе безсмислиците му, даже и да беше опитала. Вместо това каза:
− Ще ви спестя глупостите, които инженерът току-що избълва, господин китайски служител. Като цяло, нещата стоят така: в момента знаят как се създава атомна бомба, вече имат няколко готови – въпреки участието на инженера. Ала не съм виждала наоколо да се навъртат тайванци, нито съм чувала да се говори, че някоя от бомбите ще се изнася. Сега мога ли да ви препоръчам да отвърнете любезно, след което да предложите и преводачката да получи нещо за ядене, защото умирам от глад?
Китайският пратеник намираше Номбеко за извънредно очарователна. Той се усмихна приятелски и каза, че е впечатлен от знанията на господин Вестхойзен, които вдъхвали респект. После продължи, като изтъкна, че не би искал да проявява неуважение към южноафриканските традиции, ни най-малко, ала в Китай не било прието някой от присъстващите около масата да не получи храна като всички останали. Заяви, че се чувства неудобно, задето превъзходната преводачка не е хапнала нищо, и попита дали президентът би му разрешил да й даде от своята собствена вечеря.