Бота щракна с пръсти и поръча една порция и за местната. Нямаше да настъпи краят на света, ако и тя хапнеше нещо, щом това щеше да се понрави на госта. А и разговорът явно вървеше по възможно най-добрия начин – китаецът изглеждаше доста кротък.
Когато вечерята приключи, се бяха случили следните неща:
1) Китай знаеше, че Южна Африка е ядрена държава.
2) Номбеко си бе спечелила вечен приятел в лицето на генералния секретар на китайската провинция Гуейджоу.
3) Инженер Ван дер Вестхойзен бе оцелял след поредната криза, защото…
4) П. В. Бота бе доволен от срещата, тъй като нямаше и понятие какво точно бе станало.
И последно, но не по важност:
5) Двайсет и пет годишната Номбеко Майеки продължаваше да е затворена в „Пелиндаба“, ала за първи път в живота си се бе наяла до насита.
Глава 6
За Холгер и Холгер и едно разбито сърце
ПЛАНЪТ НА ИНГМАР ВИНАГИ бе включвал Холгер да бъде възпитаван в републикански дух още от раждането си. На една от стените в детската стая един до друг сложи портретите на Шарл дьо Гол и Франклин Д. Рузвелт, без да съобрази, че двамата не са се понасяли. Срещу тях беше окачен финландецът Урхо Кеконен. Тримата господа бяха заслужили мястото си с това, че бяха избрани от народа. Бяха президенти.
Ингмар се ужасяваше от мисълта, че някой може да се роди с бремето един ден да стане официален лидер на цяла нация. Да не говорим пък за личната трагедия да му бъдат налагани определени ценности още с появата му на бял свят, без дори да е в състояние да се защити. Подобно отношение трябваше да се класифицира като насилие над детето, помисли си той, и за всеки случай закачи портрет и на бившия президент на Аржентина Хуан Перон в стаята на по това време все още неродения Холгер.
Ингмар, който все бързаше, бе разтревожен от факта, че по закон Холгер беше длъжен да ходи на училище. Вярно, че момчето трябвало да се научи да чете и пише, ала там пълнели главите на децата и с вероучение, география и тем подобни глупости. Това щяло да отнеме време от истинското, важното обучение у дома, което повелявало кралят, евентуално с демократични средства, да бъде свален и заменен от представител, избран от народа.
− Евентуално с демократични средства? – попита Хенриета.
− Не се хващай за думата, скъпа – отговори Ингмар.
Когато Холгер се появи на бял свят не само веднъж, а цели два пъти в рамките на няколко минути, финансовото положение на семейството се разклати още повече. Ала както много често в такива случаи, Ингмар успя да извлече полза от провала си. Хрумна му идея, която беше толкова революционна, че поразсъждава върху нея в продължение на четирийсет секунди, преди да се реши да я обсъди с жена си.
Беше измислил Холгер и Холгер да си делят времето, прекарвано в училище. Тъй като раждането се бе случило в дома им, беше достатъчно да регистрират само единия от двамата, без значение кой, а другия можеха да държат в тайна. Щастливо обстоятелство в цялата ситуация беше фактът, че Ингмар бе отскубнал телефона от стената и по тази причина акушерката, която щеше да влезе в ролята и на свидетел, така и не бе повикана.
Холгер 1 щял да ходи на училище в понеделник, а през това време Холгер 2 щял да е вкъщи, за да бъде обучаван от баща си на републикански идеи. Във вторник момчетата щели да се сменят и така да се редуват. Ингмар очаквал резултатът да бъде умерена доза общообразователни предмети заедно с достатъчно количество от това, което значело нещо.
Хенриета се надяваше, че не е чула правилно. Нима Ингмар възнамерявал да държат в тайна едно от момчетата през целия му живот? Да го крият от училището? От съседите? От света?
− Нещо такова – кимна Ингмар. – В името на републиката.
А и с училището трябвало да се внимава, защото от много книги се оглупявало. Самият той бил станал счетоводител, без междувременно да прекалява с четенето.
− Помощник-счетоводител – поправи го Хенриета, при което й бе казано, че отново се хваща за думата.
Какво друго я притеснявало? Какво щели да кажат съседите и светът ли? Моля, моля. Та те дори нямали съседи тук, в гората. С изключение на Юхан горе на хълма, но какво всъщност правел той, освен да лови елени незаконно? При това, без да даде поне малко от месото и на Ингмар и Хенриета. А светът като цяло не заслужавал уважение. Монархии и династии на всяка крачка.