− Ами ти? – попита Хенриета. – Ще напуснеш ли работата си в пощата, за да си вкъщи с едно от момчетата по цял ден? Да не би да си намислил аз сама да изкарвам всяка крона за това семейство?
Ингмар изрази съжалението си, че съпругата му е толкова ограничена. Разбира се, че щял да бъде принуден да напусне пощата – не бил в състояние да се труди на две места на пълен работен ден. Ала това не означавало, че няма да поеме своята отговорност за семейството. Например с готовност щял да помага в кухнята. Вече не било необходимо скротумът му да е на хладно.
Хенриета отговори, че единствената причина, поради която той изобщо можел да намери кухнята им, бил фактът, че домът им е толкова тесен. Тя щяла да се справи както с шивашката работа, така и с готвенето и смяната на пелените, стига Ингмар и неговият скротум да не припарват до нейната печка.
След което се усмихна, въпреки всичко. „Пълен с живот“ бе твърде слабо определение за съпруга й.
Ингмар подаде молбата си за напускане още на следващия ден. Изплатиха му заплатата за три месеца и му позволиха да си тръгне веднага, което предизвика спонтанно тържество вечерта сред иначе така тихите и невзрачни мъже и жени във финансово-счетоводния отдел на пощата.
Беше 1961-ва. Същата година, в която едно изключително умно момиче се роди в барака в Совето, на цяла вечност разстояние от Сьодертеле.
***
През ранните детски години на Холгер и Холгер Ингмар прекарваше дните си, като ту се пречкаше на жена си у дома, ту излизаше и се отдаваше на занимания от различен характер, но неизменно с антимонархически привкус.
Стана член на Републиканския клуб, развиващ дейност под духовното ръководство на великия Вилхелм Муберг. Известният писател се гневеше на всички предатели – социалисти и либерали, в чиито партийни платформи присъстваше думата „република“, без да правят каквото и да било в тази посока.
Тъй като Ингмар не искаше да поема отговорности твърде бързо, изчака до второто заседание, преди да предложи той самият да се разпорежда със значителните средства в касата на клуба, с намерението да отвлече и скрие престолонаследника, като по този начин сложи край на неспирния поток от претенденти за трона.
След няколко секунди на изумление и тишина около републиканската маса лично Муберг изгони Ингмар с един добре премерен ритник по задника за довиждане.
От дясното стъпало на писателя и последвалото падане по стълбите го заболя, но иначе не се беше случило нищо непоправимо, помисли си той, докато накуцвайки, се отдалечаваше от там. Можеха да си запазят Републиканския клуб и взаимно да си се възхищават. Ингмар имаше други идеи.
Включи се например в безхарактерната Социалдемократическа партия. Социалдемократите бяха на власт в Швеция още откакто Пер Албин Хансон бе превел нацията през ужасите на Втората световна война с помощта на хороскопи. Самият Хансон преди войната беше направил кариера точно защото се бе обявил за република, ала когато старият борец за трезвеност зае длъжност, на която можеше да взема решения по въпроса, се отдаде на покера и грога с приятели, вместо да следва собствените си убеждения. Жалко наистина, понеже Хансон очевидно беше способен човек – в противен случай нямаше да съумее в продължение на години да поддържа доброто настроение и на жена си, и на любовницата си, всяка от които му беше родила по две деца.
Планът на Ингмар беше да се издигне толкова високо в социалдемократическата йерархия, че един ден да има властта по парламентарен път да изпрати проклетия крал колкото се може по-далеч. Съветският съюз вече бе успял да изстреля куче в Космоса и следващия път бяха добре дошли да вземат шведския държавен глава, си мислеше той, докато отиваше към секцията на партията в Ескилстюна, защото социалдемократите в Сьодертеле се помещаваха в съседство с комунистите на неговия тъст.
Но политическата кариера на Ингмар при социалдемократите бе по-кратка и от тази в Републиканския клуб. Записа се в партията един четвъртък и веднага му бе връчена купчина листовки, които да раздаде пред магазина за алкохол в събота.
Проблемът обаче беше, че интернационално ориентираният район на Ескилстюна искаше оставката на Нго Дин Дием в Сайгон. Ала Дием беше президент! При това бе поел властта след хиляда години управление на императорска династия.
Вярно, не всичко беше направено по правилата. Говореше се например, че неговият брат първо прекалил с пушенето на опиум, след което в качеството му на отговорен преброител на гласовете в изборите за президент на Виетнам му се привидели два милиона допълнителни избиратели за Дием.