След няколко години повечето жители на квартала знаеха що за стока е той, така че възможностите за нови литературни преживявания бяха ограничени. Не помогна и това, че започна да лъже за всичко, което му се е случило, по-зле и от крал Леополд II, който по време на управлението си заявил, че местните в Белгийско Конго живеят добре, докато в действителност заповядвал да се отсичат ръцете и ходилата на онези, които отказвали да работят без пари.
Е, Табо щеше да си получи заслуженото (точно като белгийския крал, който най-напред се лишил от колонията си, после пръснал парите си по любимата си държанка от френско-румънски произход, а накрая умрял). Ала Табо първо си тръгна от Порт Елизабет, запъти се право на север и стигна до Басутоланд2, където се намирали жените с най-заоблените форми.
2 Британска колония до 1966 г., когато обявява независимост и става Кралство Лесото. – Б. пр.
Там имаше основание да се задържи няколко години – сменяше селата, щом обстоятелствата го налагаха, винаги работеше нещо благодарение на умението си да пише и чете, дори в края на краищата стана главният посредник на всички европейски мисионери, които искаха да получат достъп до страната и нейното непросветено население.
Вождът на племето басуто3 – Негово Превъзходителство Сееисо, не виждаше смисъл хората му да стават християни, но разбираше, че страната трябва да се защитава от всички бури4 наоколо. Затова, когато мисионерите по инициатива на Табо го изкушиха с оръжие в замяна на правото да раздадат библии, той веднага се съгласи.
3 Най-голямата етническа група в Лесото. – Б. пр.
4 Основната част от белите жители на Южна Африка. Говорят африканс и произлизат главно от нидерландски и германски заселници. – Б. пр.
И така, започнаха да прииждат пастори, за да избавят племето басуто от злото. Носеха библии, автомати и някоя и друга противопехотна мина.
Оръжията държаха враговете на разстояние, а библиите бяха запалени от зъзнещи планинци. Та те дори не можеха да четат. Щом научиха за това, мисионерите смениха тактиката и за кратко време издигнаха множество християнски храмове.
Табо се хващаше на различни места като помощник на пастора и прилагаше своя собствена форма на ръкополагане, която упражняваше избирателно и тайно.
На любовния фронт не му провървя само веднъж. Случи се, след като в едно планинско село стана ясно, че единственият участник от мъжки пол в църковния хор е обещал вечна любов на поне пет от деветте хористки. Английският пастор през цялото време бе предполагал какви са намеренията на Табо. Защото определено не можеше да пее.
Пасторът се свърза с бащите на петте момичета, които решиха, че заподозреният трябва да бъде разпитан според традициите: при пълнолуние Табо щеше да бъде прободен с копия от пет различни страни, докато седи с гол задник върху мравуняк.
В очакване Луната да навлезе в подходящата фаза, той бе заключен в колиба, която пасторът не изпускаше от очи, до момента, в който получи слънчев удар и слезе до реката, за да спаси един хипопотам. Предпазливо положи ръка върху муцуната на животното и рече, че Исус е готов да…
Не успя да каже повече, тъй като хипопотамът отвори паст и го разкъса на две.
В отсъствието на пастора Табо съумя с помощта на Пабло Неруда да убеди надзирателката да отключи вратата, та да може да избяга.
− А какво ще стане с нас? – извика жената след него, когато той хукна с все сила към саваната.
− Не те обичам вече, истина е – извика Табо в отговор.
Човек би се заблудил, че Табо е бил под Божията закрила, понеже не срещна лъвове, гепарди, носорози или каквито и да е други зверове по време на двайсеткилометровото си среднощно бягство към столицата Масеру. Когато стигна там, кандидатства за работа като съветник на вожда Сееисо, който го помнеше от преди и го прие радушно. Сееисо преговаряше с надутите британци за независимост, но нямаше напредък до момента, в който Табо се включи и заяви, че ако господата възнамерявали да упорстват по този начин, Басутоланд щяла да обмисли дали да не се обърне за помощ към Жозеф Мобуту в Конго.
Британците се вцепениха. Жозеф Мобуту? Мъжът, оповестил току-що на света, че смята да се прекръсти на Всемогъщия Воин, Който Благодарение на Своята Воля и Несломимо Желание да Триумфира Жъне Победа Подир Победа И Оставя Огън След Себе Си?
− Същият – отвърна Табо. – Един от най-близките ми приятели всъщност. За по-кратко му викам Жо.
Британската делегация пожела да се оттегли за закрито съвещание, по време на което бе решено, че регионът се нуждае от мир и спокойствие, а не от някой всемогъщ воин, който иска да се нарича по начин, отговарящ на това, дето си е наумил, че е. Британците се върнаха на масата за преговори и казаха: