Както когато Ангола тъкмо бе получила независимост. Партията за освобождение PLUA се беше обединила с партията за освобождение PCA, за да образуват партията за освобождение MPLA, която заедно с партиите за освобождение FNLA и UNITA накара португалското правителство горчиво да съжали, че някога е открило тази част от континента. Правителство, което впрочем за четиристотин години управление не бе успяло да построи и един университет.
Неграмотната Номбеко не разбираше докрай коя комбинация от букви какво бе направила, ала във всички случаи резултатът, изглежда, бе промяна, а тази дума, заедно с храна, беше сред любимите й.
Веднъж се осмели да изрази пред колегите си мнението, че промяната би могла да е полезна за всички тях. Те обаче се оплакаха, че шефката им говори за политика. Не било ли достатъчно, че са заставени по цял ден да носят лайна, та трябвало и да ги слушат?
Като началник по почистването на външните тоалетни Номбеко бе принудена да се справя не само с невъзможните си колеги, но и с асистент Пит дю Той от отдел „Чистота“ към общината на Йоханесбург. Първия път, когато ги посети, след като я бе повишил, й съобщи, че въобще нямало да има четири санитарни обекта, а само един, поради тежките проблеми с бюджета. Номбеко си отмъсти по своя собствен, кротък начин:
− Между другото, какво смятате за събитията в Танзания, господин асистент? Социалистическият експеримент на Джулиус Ниерере е на път да рухне, не мислите ли?
− Танзания ли?
− Да, недостигът на зърно в момента възлиза на близо един милион тона. Въпросът е какво щеше да прави Ниерере, ако не беше Международният валутен фонд. Или може би вие считате, че Валутният фонд е проблем сам по себе си, господин асистент?
Каза момичето, което никога не бе ходило на училище и не бе напускало Совето през целия си живот. На асистента, който беше част от властта. Който бе завършил университет. И който си нямаше и понятие от политическата ситуация в Танзания. Асистентът си беше блед поначало. От размишленията на момичето побеля като платно.
Пит дю Той се почувства унизен от едно четиринайсетгодишно неграмотно момиче. Което сега на всичкото отгоре отхвърляше неговия документ във връзка с отпуснатите средства за поддържане на хигиената в Совето.
− Впрочем как сте сметнали това тук, господин асистент? – попита Номбеко, която сама се бе научила да разбира цифрите. – Защо сте умножили целевите стойности едни с други?
Една неграмотница, която можеше да смята.
Мразеше я.
Всичките ги мразеше.
***
След няколко месеца Табо се завърна. Първото, което откри, бе, че момичето с ножицата е станало негов шеф. И че вече не е толкова малка. Бе започнала да придобива форми.
Това положи началото на вътрешна борба у Табо. От една страна, инстинктът му подсказваше да се довери на понастоящем полубеззъбата си усмивка, разказваческата си техника и Пабло Неруда. От друга обаче, момичето му беше шеф. Не беше забравил и за ножицата.
Реши да изчака, но да заеме позиция.
− Мисля, че е крайно време да те науча да четеш – каза той.
− Чудесно! – възкликна Номбеко. – Хайде да започнем още днес след работа. Ще дойдем в бараката ти – аз и ножицата.
Табо беше много добър учител. А Номбеко – способна ученичка. Още на третия ден можеше да пише азбуката с клечка в калта пред бараката му. От ден пети нататък сричаше цели думи и изречения. В началото по-често грешно, отколкото правилно. След два месеца по-често правилно, отколкото грешно.
В почивките Табо й разказваше за преживяванията по време на пътуванията си. Номбеко скоро разбра, че той смесва две части измислица с най-много една част действителност, но това не я притесняваше. Нейната собствена действителност беше достатъчно тежка. Можеше да мине без още от същия вид.
Табо последно бил ходил в Етиопия, за да свали от престола Негово Императорско Величество, Лъва от племето на Юда, Богоизбрания, Краля на кралете.
− Хайле Селасие – вметна Номбеко.
Той не отвърна, предпочиташе да говори, вместо да слуша.
Историята за императора, който отначало се казвал Рас Тафари, което станало растафари, което пък се превърнало в цяла религия, особено популярна в Западните Индии, беше толкова пикантна, че Табо я бе запазил за деня, когато щеше да предприеме ход.
Та сега Богоизбрания бил изгонен от императорския си трон и по целия свят сащисаните му последователи седели и пушели и се чудели как така обещаният Месия, инкарнацията на Бог, изведнъж е бил свален от престола. Да свалиш Бог от престола?
Номбеко се стараеше да не пита за политическата обстановка, на фона на която се разиграваше тази драма. Защото беше почти сигурна, че Табо няма никаква представа, а прекалено многото въпроси щяха да развалят удоволствието от историята.