Бронуен Уилямс
Неизбежен брак
Първа глава
Провинция Норфолк, Вирджиния, 1833 г.
Сара Йънг сгъна шала си и го сложи върху полицата над умивалника. След това внимателно свали празничната си шапка, която се различаваше от ежедневната единствено по перото.
Снегът бе завалял по средата на обратния път от църквата и още преди да е изминала и една миля, чорапите й бяха подгизнали през дупките в излъсканите кожени ботуши. Някога те бяха принадлежали на майка й и въпреки че ги обуваше само в неделя, вече бяха за изхвърляне.
Снегът през март беше нещо необичайно, особено за югоизточната част на Вирджиния. Той навяваше мрачни чувства в душата на момичето. В годината на смъртта на майка й също бе валяло. Тогава Сара беше единадесетгодишна.
Валеше и през март следващата година, когато баща й бе довел новата си съпруга и невръстния й син. Още от мига, в който прекрачиха прага на къщата, Норийн и Тайтъс обединиха усилията си, за да направят живота й непоносим. Баща й не знаеше нищо, а тя не искаше да го тревожи.
Сняг бе завалял и през онази мартенска утрин две години по-късно, когато Джеймс Йънг бе отишъл да гледа бой с петли в „Лейк Драмънд Хотел“ и така се беше напил, че на връщане се бе заблудил сред тресавищата и бе замръзнал.
Оттогава насам през март не беше валяло, но Господ беше свидетел, че и без това нещата вървяха възможно най-зле. Междувременно Норийн и Тайтъс бяха успели да разорят напълно фермата. И двамата бяха прахосници, а Тайтъс — и комарджия. Нито единият от тях нямаше и най-малка представа от фермерство. Бяха разпродали по-голямата част от земята, по-запазените мебели и всички прекрасни картини. Работниците от стопанството вървяха заедно със земята и сега единствените прислужници бяха двама стари освободени негри — Молси и Големия Саймън. Те бяха пристигнали в Юга заедно с майка й и бяха останали след смъртта й да се грижат за детето.
Преди да отиде да помогне на Молси да сервира вечерята, Сара грижливо свали по-новата си рокля, окачи я на един пирон и облече единствената друга, която имаше. След като смени мокрите си чорапи, с неохота пъхна крака в грозните ботуши, които още преди години носеше Тайтъс. Би предпочела да ходи боса по студения под, но Норийн щеше да изпадне в истерия, а Сара се бе наситила на всекидневните гневни изблици на мащехата си за цял живот.
Сара подреждаше чиниите и купите върху масата, като се опитваше да не забелязва празните места по стените, където някога бе висял портретът на майка й и един красив пейзаж. Като свърши, позвъни със звънеца, свали престилката си и изчака, докато Норийн заеме централното място до масата, преди да се отпусне върху своя стол.
Тайтъс отново не ги беше почел с присъствието си. Преди две седмици бе поел към поредното си ухажване, след като бе заложил още едно от бижутата на майка си. Колкото и да презираше този мъж — тъй като той вече беше мъж, а не жестокото момче, което толкова дълго я бе тормозило, — неговото присъствие би привлякло част от злобата на Норийн.
— Не мога да разбера защо така упорито продължаваш да ходиш на църква — заяде се по-възрастната жена, докато си сипваше голяма порция от сладките картофи. Менюто им може и да беше скромно, но Молси отглеждаше най-хубавите сладки картофи в цял Норфолк и ги готвеше на бавен огън, за да извлече цялата им сладост.
— Винаги съм ходила на църква — тихо отвърна Сара. — Това е единственият начин да се срещна с приятелите си. — Или поне с малцината, които й бяха останали.
— Беше ужасно унизително да те гледам как се катериш по хълма — окаляна и със зачервено лице, като малка улична търговка.
След като Тайтъс предприемеше пътуванията си с единственото им превозно средство, Норийн с удоволствие се съгласяваше да бъде откарвана до църквата от един вдовец, който живееше на няколко мили от тях. Дори да й предложеха да пътува с тях, Сара би отказала. Най-голямата й надежда бе, че Норийн ще се омъжи отново и ще се премести, отвеждайки със себе си и отвратителния си син.
Тъй като не желаеше да спори, Сара започна да обира с вилицата малкото месо, което бе останало по пилешкия гръбнак. Какво би могла да отговори? Че ако те двамата не бяха продали удобната двуколка на баща й, за да купят модната открита кола, с която Тайтъс препускаше след богатите госпожици, нямаше да бъде принудена да ходи пеш?
Норийн обаче не понасяше критика. Най-малко пък от Сара. Още повече, когато ставаше дума за сина й.
Много пъти Сара се беше чудила къде баща й бе намерил тази жена и какво го бе подтикнало да се ожени за нея. Въпреки че все още беше красива, излъчваше недодяланост, която всеки път нервираше Сара, а що се отнасяше до Тайтъс…