Сара знаеше така добре, както знаеше името си, че Джерико не я бе довел в града, не бе наел най-хубавата стая в този луксозен хотел само за да й даде възможност да обиколи магазините. Подобно нещо би могъл да направи Рейф. Вече знаеше, че Рейф е много импулсивен, докато Джерико беше разумен, практичен и надежден като скала.
Все пак той бе убил мъж по време на дуел, бе се оженил за напълно непозната жена и я бе изпратил сама вкъщи, а преди това бе тръгнал по море едва на тринадесет години. Всички знаеха какво означава това.
Е, поне не беше комарджия, не пушеше онези вонящи пури и не носеше ярки жилетки. И не наричаше всяка срещната жена „мила“. Сара наистина много харесваше Рейф, защото беше много забавен и се бе държал като истински приятел. Но когато ставаше въпрос за избор на съпруг, би избрала човек като Джерико пред дузина като Рейф.
Насили се да погълне няколко хапки от храната не защото беше гладна, а защото подозираше, че Джерико е проявил голямо разточителство. Не искаше да поощрява това, но не трябваше да го кара да мисли, че не го оценява.
Джерико ядеше, защото беше гладен, което не беше толкова романтично, но той и не беше романтичен човек. Беше едър мъж, който днес мина без закуска, защото Сара бе вече в кухнята със сънено лице. Само един-единствен поглед му бе достатъчен, за да се възбуди до крайност, така че бе излязъл и бе отишъл да цепи дърва, преди да се срещне с управителя си.
Бе пропуснал и обяда, защото и тогава тя беше там — с разпусната коса и мокра рокля, която прилепваше към тялото й като втора кожа. Докато бе седял на масата, той предпочиташе да опитва нейния вкус, а не този на проклетата супа.
Дявол да го вземе, човек трябваше да се храни, за да поддържа силите си!
Джерико я изчака да стане, изправи се, протегна се и се прозя широко.
— Ако искаш да се изкъпеш, преди да си легнеш, ще поръчам да ни донесат гореща вода.
— Би било чудесно.
— Човек се схваща, когато пътува под дъжда.
— Сигурно си прав. Не че файтонът ни не е хубав. — Това изобщо не беше файтон, а обикновена закрита кола с две седалки. Случайно бе научила, че той е поръчал съвсем нова карета, но тя още не бе пристигнала. Той измърмори нещо като „хммм“ или „мммм“.
— Какво каза?
— Казах, че ако имаш намерение изобщо да спиш тази нощ, по-добре да поръчаме водата.
Думата „спиш“ сякаш завибрира из въздуха. Сара се зае да събира мръсните съдове върху тежкия поднос. Какво й ставаше, за бога! Човек можеше да си помисли, че никога преди не е оставала в една стая с мъж. А бе прекарала толкова нощи в различни стаи и с различни мъже, че би трябвало вече да е привикнала към това.
Но сега беше различно. Това тук беше Джерико и за първи път нито единият от двамата не беше болен. Не съществуваше никаква причина, която би им попречила да…
Може би наистина нямаше причина да не…
Изпусна вилица и се наведе да я вдигне точно когато Джерико стори същото. Раменете им се докоснаха. Той я улови за рамото и тя почти очакваше да види пушек на мястото, където я бе докоснал.
О, за бога, Сара Ребека, какво стана с твоя здрав разум? Този мъж е твой съпруг, а не някакъв мистериозен непознат, който се опитва да те прелъсти!
Когато Джерико излезе, за да поръча да им донесат гореща вода, тя положи неимоверни усилия да се успокои. Бе успяла да го постигне, когато той се върна.
— Благодаря ти. Сигурна съм, че ще спя по-добре след една гореща вана. Да ти оставя ли вода или предпочиташ да се изкъпеш пръв?
Ето. Това звучеше напълно разумно. Сигурно можеха да получат достатъчно топла вода, за да се изкъпят поотделно, но това щеше да им отнеме много време, а и тя не можеше да си представи цяла колона момчета, понесли вдигащи пара кани, които обикалят коридора цялата нощ.
Докато пълнеха ваната, Сара стоеше до прозореца, загледана в отражението на Джерико върху тъмното стъкло. В черния си костюм, е мургава кожа и ъгловати черти, той приличаше на хищник. Ала тя знаеше, че не е. Съвсем не. Но все пак тази мисъл ускоряваше пулса й.
Когато ваната беше готова, той отпрати момчетата с няколко благодарствени думи и монети, след това се обърна към нея и я изгледа изпод гъстите си вежди. Очите му блестяха, а лицето му гореше.
— Рико, ти не отговори на въпроса ми. Да не се разболяваш?
Учуден от загрижеността й, въпреки че досега би трябвало да е привикнал към нея, Джерико едва не й каза какво му е всъщност, ала и за него то беше съвсем ново. Тази необикновена нежност, желанието да я закриля и изгарящата страст. Не би могъл да се чувства по-объркан — дори да бе оставен по средата на Атлантика по време на буря и без компас. Как успяваше да го постигне тя? Можеше да се закълне, че е невинна като новородено дете.