— Горещата вода не стои гореща през цялото време, мадам. Ако имаш намерение да я използваш, най-добре да побързаш.
Без да продума, Сара отиде зад паравана и започна да се съблича. Точно когато се потопи във ваната, си спомни за сапуна. Толкова бе бързала, че бе забравила да го вземе.
Сякаш прочел мислите й, Джерико я запита дали има нужда от сапун.
— Да, но вече съм във водата.
— Тогава си затвори очите.
Тя се подчини и стисна очи, но ги отвори миг по-късно. Той стоеше пред нея само по риза, засмян, и й подаваше един от сапуните, които приготвяше Естер.
— Джерико, ти си невъзможен! — Искаше й се да се разсмее, но онова, което изпитваше, не беше само веселие.
— Изглеждаш много по-добре, когато си извън това жълто нещо.
— Ти не трябва да си тук и със сигурност не бива да говориш такива неща — смъмри го тя, без да мисли и дума от онова, което изричаше.
— Ти си моя съпруга, Сара. Не е като да не съм виждал тялото ти преди.
Тя сведе глава и допря чело до присвитите си колене.
— Е, да, но сега е по-различно. Бих… Бих искала да си отидеш.
— Не, не искаш.
Наистина не искаше. Желаеше той да остане. Но преди всичко да й каже нещо, което ще разсее този срам, който я изгаряше. Все още притискаше чело към влажните си колене, когато усети нещо да се плъзга по гърба й.
— Дръпни се малко напред, Сара. — Поставил едната си ръка на рамото, а другата на гърба й, той леко я притисна към дъното на ваната.
— Какво правиш? — прошепна тя.
— Готвя се да се изкъпя.
— Но нали аз съм вътре?
— Да, мадам, знам. Забелязах. — Тонът му беше суров, но в гласа му имаше прикрит смях. Тя много добре можеше да си представи дяволитите пламъчета в очите му. Както всеки сериозен човек, той не се смееше често. А когато го правеше, обикновено бе за нейна сметка.
Но в този момент той се настани зад нея и я обгърна с крака, така че на нея най-малко от всичко й беше до смях.
— Е, виждаш ли, справяме се чудесно, не мислиш ли?
Те не просто си подхождаха. Бяха създадени един за друг. Но Сара едва успяваше да диша. А да говори й беше съвсем невъзможно.
— Не се гмуркай под водата, мила. Ще те измъкна така или иначе.
Мила. Беше я нарекъл „мила“. Милостиви боже, какво се опитваше да стори с нея? Събирайки остатъците от силите си, тя му зададе въпроса направо.
— Предполагам, че се опитвам да те ухажвам. — Нежността в гласа му я накара да изтръпне.
Той се опитваше да я ухажва. Помисли си, че сърцето й сигурно ще се пръсне в гърдите.
— Рико, не е необходимо да го правиш.
— Не го правя, защото е необходимо, а защото го искам, Сара. И защото ти го заслужаваш, само че не съм много добър в това отношение. — Ръката му започна нежно да описва кръгове точно над талията й. Според Сара той беше много добър във всяко отношение.
Стискаше сапуна, сякаш от това зависеше животът й. Той се изплъзна от пръстите й и Джерико й го подаде отново. С насапунисани ръце бавно започна да разтрива раменете й. Когато дланите му се плъзваха по корема й, тя затаи дъх от тревожното напрежение, което се надигна в слабините й.
— Рико, не съм сигурна… — задъха се тя. Не беше сигурна в нищо друго, освен в това, че ако той спре, сигурно щеше да умре.
Смути се от внезапната промяна в положението на тялото му, при което нейното плътно се притисна към него. Знаеше какво означава това. О, поне това знаеше!
— Рико… — прошепна в мига, в който той произнесе името й.
Едната му ръка покри гърдите й, а другата се плъзна по-надолу. Краката й потрепнаха и се разтвориха под нежния му натиск и тя облегна глава на рамото му. Дори ако всичко около тях избухнеше в пламъци, те едва ли щяха да забележат.
С последния проблясък на здрав разум Джерико се запита къде ли точно свършваше ухажването и преминаваше в желание. Подозираше, че бе пресякъл тази граница още когато беше влязъл във ваната.
По дяволите, може би я бе пресякъл още в онзи първи миг, когато бе решил, че трябва да я защитава от грубияните в хотел „На половината път към дома“.
Дишането му ставаше все по-тежко. Не искаше да я насилва, но не знаеше още колко дълго би могъл да издържи. Никога досега не се беше любил с жена във вана, но все трябваше да има някакъв начин.
Протегна напред крака, докато пръстите му докоснаха стената на ваната. Поотмести се, като се питаше дали ще може да я придърпа в скута си, и лакътят му болезнено се удари в острия ръб.
— Сара? Не смяташ ли, че ще е по-добре, ако излезем оттук, преди водата да е изстинала съвсем?
— Да е изстинала? — Ако продължаваха по този начин, тя очакваше, че водата ще заври.