Истината беше, че той все още не бе подготвен да се изправи пред Естер, която го познаваше прекалено добре. Веднага щеше да разбере какво се бе случило между Сара и него, а то все още беше прекалено ново, за да го сподели с някого.
Сара гордо спря малката двуколка пред предната врата. Искаше Молси и Естер да я видят. Чу Бриг да лае някъде до навеса и се досети, че вероятно Големия Саймън е наблизо.
— Потърпете малко, сър — каза тя, докато връзваше поводите. — Веднага ще изпратя Саймън тук.
Изкачи стълбите, обута в новите си кожени боти.
— Мол-си! Ес-тер! Вече съм вкъщи! — пропя тя. — Само чакайте да ви разкажа какво направих! Карах почти през целия път дотук…
Кухнята беше празна. На целия първи етаж не се виждаше никой. На пода бе паднала купа с тесто, а брашното се бе разсипало върху масата. Няколко стола бяха обърнати.
— Молси! — прошепна Сара.
Лек шум зад нея я накара да се обърне рязко.
— Не! — Поклати глава невярващо. — Ти не може да си тук. Ти си мъртъв.
Двадесет и трета глава
Сара сграбчи облегалката на един стол и едва не го преобърна. Опря се безпомощно на ръба на масата.
— Тайтъс, къде… Как дойде дотук?
— С онзи нещастен кон, който ти бе така любезна да върнеш на майка ми. Не се ли радваш да ме видиш, мила сестричке?
Той изглеждаше ужасно. Блестящите златисти къдрици, с които винаги толкова се беше гордял, сега висяха разбъркани и омазнени. Върху палтото му имаше петна. Лицето, винаги бледо, сега бе посивяло и с огромни сенки под очите.
— Мислех, че си… Исках да кажа, да не си бил болен?
— Болен? Да, точно така, прекарах ужасна треска! — възкликна той и плесна с ръце. Усмивката му, която бе очаровала толкова много жени, преди да разберат какво се крие зад нея, сега приличаше по-скоро на грозна гримаса.
— Но дуелът… Имам предвид, че доколкото разбрах…
— А, да, дуелът. Не знаеше ли, че любимата ти, обичлива майка бе съкрушена, когато разбра, че скъпата й Сара е избягала, а единственият й син е убит от някакво си мръсно копеле, което е било собственик на малък шлеп за въглища?
— На тримачтова шхуна, а не на шлеп за въглища — разсеяно промълви Сара.
— Не на шлеп за въглища! — изсумтя той. — Само това ли ще кажеш за свое оправдание? След всичко, което направи? Мама ти каза, че трябва да се омъжиш за мен! За мен, а не за Уайлд! Това са моите пари! Моите, моите, моите пари! И ти ще се омъжиш за мен, за мен, за мен!
След това закри уста с длан и започна да се смее. Очите на Сара се изпълниха с ужас. Той беше луд. Съвсем луд.
— Тайтъс — започна тя предпазливо, — не би ли искал да си легнеш? Предполагам, че си доста уморен след продължителната езда и всичко останало.
Погрознялото му лице, считано някога за най-красивото в цял Норфолк, придоби подозрително простодушен израз.
— Къде е Уайлд, Сара? Къде е съпругът ти? Нима той не знаеше, че си предопределена за мен?
— Но…
Като се облегна на масата, той се присегна и сграбчи високата яка на роклята й, задушавайки я.
— Ти принадлежиш на мен, проклета да е душата ти! Няма да ти позволя да ми измъкнеш онова, което по право е мое!
Сара се извиваше в ръцете му, докато пред очите й заиграха тъмни кръгове.
— Не! Тайтъс… не мога да дишам! — успя да прошепне.
— Ти ще се омъжиш за мен, Сара, веднага щом те направя вдовица и тогава всичко това ще бъде мое! — Отпусна ръце от яката й и направи широк жест. И отново се разсмя. Кожата й настръхна от ужас и тя се запита дали няма да успее да се добере до кухненския нож, който Естер държеше в едно от чекмеджетата на скрина.
И тогава го забеляза. Познатата посребрена дръжка се подаваше изпод купчина прани покривки до самата ръка на Тайтъс върху масата.
О, Господи, не! Моля те, не!
— Какво си сторил на Молси, Естер и Големия Саймън? Тайтъс се облегна отново на стола и сложи ръце на тила си. Вонята, която се носеше от немитото му тяло, предизвикваше гадене в стомаха й, но тя успя да потисне реакцията си. Тайтъс беше не само луд, но и много опасен. Единственият й шанс да му се изплъзне бе да го накара да повярва, че ще тръгне с него доброволно.
Ако успееше да се добере до отсрещния край на масата, вероятно би могла да се добере до ножа, преди той да я спре.
— Трябва да се приготвя, ако искаш да дойда с теб. Не можеш да очакваш да тръгна, както съм облечена сега.
— Да тръгнеш? Но защо трябва да си тръгваме, сестричке Сара? Сладка сестричке Сара!
— Не съм ти сестра! — отвърна тя, преди да успее да се въздържи.
Без да обръща внимание на изявлението й, Тайтъс започна да й разкрива плана си, който включваше женитбата му с нея, като по този начин щеше да получи не само нейното наследство, но и всичко онова, което принадлежеше на Уайлд.